Няма друг въпрос в образованието като религията, който да прикове вниманието за безпрецедентните над 5 часа. Толкова продължи кръглата маса по повод предложението на просветния министър Красимир Вълчев за въвеждане на задължителен предмет "Религии и добродетели" в българските училища. В сравнително културна атмосфера близо 50 души изразиха позиции, над 40 от които благословиха мярката. Няма как да е иначе, имайки предвид мнозинството поканени - българският патриарх, главният мюфтия, патриотични организации, учители по религия, богослови и т.н. Като всяка противоречива тема и по тази бяха дадени и крайни, и разумни аргументи и в двете посоки. Цялостното усещане от дискусията обаче бе за нещо предизвестено - явно вече е решено, че религия в клас така или иначе ще има. Въпросът как остава за 8 май, когато МОН ще представи концепция на нова учебна програма. И до когато все още има надежда идеята да се видоизмени в по-приемлив вид.
Задължителност и плурализъм - колко реално ще е правото на избор?
Железен аргумент на привържениците на религията в училище е правото на избор всеки човек да изучава вероизповеданието си. "От 270 училища в София само в 8 религията се изучава като избираем предмет. Останалите нямат такава възможност и са дискриминирани", изтъкна директорът на 107-мо училище Данко Калапиш, преподаващ религия и православие. "2/3 от българските граждани са православни християни, те трябва да имат достъп до знания какво учи тяхното вероизповедание. Дайте им свобода. Защо и мюсюлманската общност под държавно ръководство да няма право да се преподава ислям в училище. Децата са лишени от фундаментални познания", заяви Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб.
Този аргумент има насреща си друг - и сега религия може да се учи по желание, но тя се избира от пренебрежимо малък брой ученици, едва 12 000 - тогава защо да я правим задължителна? Защото свободноизбираемата форма има технически и финансови ограничения, които я правят непривлекателна, поради което малцина директори я предлагат, отговарят привържениците й. "Няма да предлагаме задължителна религия, а нов час по етично възпитание в добро", отговори и министър Вълчев. От думите му се изясниха две неща - двете сегашни опции да се учи по избор конфесионално (т.е. като вероучение) "религия християнство-православие" и "религия ислям" ще останат. Учебната програма за третата съществуваща и сега възможност - за религия некофесионално обучение (т.е. базирано на науката) обаче ще се преработи, т.е. това ще е изцяло нова програма, в която ще се набляга на добродетелите, ценностите и възпитанието, но и с малко религиозни елементи. Родителите ще могат да изберат дали децата им да учат религия конфесионално, или да изберат неконфесионалната програма. "Но ако ти кажат - или религия, или добродетели с елементи на религия, това реален избор ли е?", питат опонентите.
Може ли училището да запълни вакуума в ценностите на младите?
Въпросът чия работа е възпитанието на децата - на семейството или на училището, също сблъска позиции. Макар да е категорично, че основната отговорност е в родителите, повечето участници в дискусията заявиха, че когато семейството е абдикирало, на помощ следва да дойде училището. "Констатираме неуспех да направим децата отговорни. Увеличава се усещането за социален безпорядък. Училището не може да стои безучастно, то е призвано освен да обучава и да възпитава, освен знаещи и можещи децата трябва да станат и добри хора. Цел на всяка образователна система е духовно-нравственото развитие на учениците, тя е задължителна, не избираема", коментира и министър Вълчев. "Трябва ли да се лишим чрез религия да възпитаваме децата в универсални добродетели? Защо да не могат да научават за тях не само чрез Зевс, но и например чрез Исус", попита той.
Контраотговорът звучи по следния начин - християнството и различните религии и в момента се учат по ред предмети - литература, "Човекът и обществото", история, философия и др., тогава защо е нужен отделен предмет? "Новият предмет ще засили фокуса върху добродетелите, без да заменя светския характер на образованието", уверява министърът.
"При сегашната девалвация на семейните ценности, много младежи са в нравствен вакуум. Училището е второто място, което формира ценностите, третото е религията. Училището ще трябва да замести тези добродетели, които не са успели да се формират в семейството", смята и проф. Андрей Чорбанов от ИТН. Тезата му прозвуча и от много други участници в дискусията.
Тук обаче резонно изскача въпросът - след като образованието се проваля в образователната си функция (справка - PISA 2022, показваща над 50% функционални неграмотни ученици), каква е гаранцията, че ще се справи с възпитателната? Защо първо не оправим недъзите при другите предмети, след което да въвеждаме нови? А някой питал ли е учителите, доста от които гледат да си изпеят урока в час, дали искат да се занимават освен с преподаване на академични знания, и с възпитание? "Какво правим, ако родителите или учителите не изповядват добродетелите, които заложи МОН в учебните програми - как те ще стигнат до децата?", попита и депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова.
Впрочем, въпросът с конкретните ценности и добродетели е доста обтекаем и по него има различни тези - че универсалните човешки ценности са религиозните ценности (Тома Биков, ГЕРБ), че всички либерални ценности - свободата, правото на живот, правата на човека - произхождат от християнството (Петър Николов, ГЕРБ), че всички основни човешки права се извеждат от вярата в Бог (според основоположника на либерализма Джон Лок, както посочи Румяна Коларова), че има добродетели, които се развиват на религиозна основа, но и такива, култивиращи се само в светския живот (проф. Христо Тодоров, СУ), както и че различните религии имат различни ценности, като има противоречия по определени теми дори в рамките на една религия. "Религията е изиграла важна роля за оформяне на цивилизациите, но между самите религии има сблъсъци. С развитие на епохата на просвещението и навлизането на етиката и философията стигаме до етап, в който се търсят общочовешките ценности, които да обединяват различията между религиите", посочи бившият министър на образованието акад. Николай Денков.
"Добрите хора стават сред добри хора, важна е средата", посочи на друга дискусия проф. Христо Тодоров от СУ. "Няма никакви научни доказателства, че религията може да формира личности, нито че с изучаването й децата стават по-добри. Добрият човек е психично здравият човек - към това трябва да се стреми училището. На религията не бива да се гледа като на възпитателен подход, който формира личността", смята и Женя Лазарова, психолог.
Няма да ги правим вярващи, а ще им даваме знания
Какво точно ще учат учениците по новия предмет по възпитание в добро също е ключово. В отговор на въпрос на депутата Елисавета Белобрадова министър Вълчев посочи 5 ключови добродетели, които ще са в програмата - честност, уважение, прошка, толерантност и отговорност. "Къде са например свободата и трудолюбието?", попита Белобрадова. "Всички добродетели - и базисните вяра, надежда, любов, и трудолюбие, свобода, отговорност, право на избор - всички ги има в учебното съдържание по православие", отговори й проф. Магдалена Лекгоскуп, декан в Православния факултет на Великотърновския университет. По думите й според образователни документи на Съвета на Европа религията е важна база за общата култура и пълнотата на светското образование на учениците, а непознаването й води до конфликти и фанатизъм.
Опонентите на религията се питат и кой ще пише програмата - експертите в МОН, от чиито програми от 2016 г. още сърбаме попарата и тепърва ще се преработват заради куп недостатъци, или Светия синод, чийто възгледи са съвсем различни от светските. "Едно дете няма нужда да знае 10-те Божи заповеди, за да прегърне приятел, който плаче. Не му е нужен цитат от Писанията, за да каже извинявай или да подаде ръка", казват още родители, съмняващи се в добавената стойност на новия предмет.
Кой ще преподава?
По въпроса с наличието на преподаватели по религия резерви имат дори най-големите поддръжници на идеята. От думите на министър Вълчев се разбра, че новият предмет може да се въведе за 1. клас през следващата 2026/27 г., като до тогава би имало време да се обучат началните учителите, т.е. те са тези, които ще бъдат натоварени със задачата в началния етап. За горните класове засега няма яснота.
Проф. Лекгоскуп заяви, че учители по религия има, изброявайки различните специалности, по които могат да се подготвят те във Великотърновския университет. Същата готовност за обучение на учители по религия изрази и ректорът на СУ проф. Георги Вълчев, който посочи, че много бързо могат да бъдат подготвени нужните педагози, стига това да се заложи като държавна задача на висшите училища.
Според директора Данко Калапиш през годините имаме обучени много богослови, повечето от които не са в професията и връщането им ще е трудно. "Висшият ислямски институт обучава преподаватели по ислям, но той не е акредитиран. Как ще осигурим учители по ислям", попита той.
Образвание с лице към бъдещето?
На фона на изобилието от проблеми в образованието - претрупани програми, закостеняло преподаване, неадекватно оценяване и др., фокусът точно сега точно върху религията за мнозина изглежда подозрителен. Ако приемем, че въвеждането й в училище би ни приближило до Европа (защото в повечето страни на ЕС тя се изучава по един или друг начин в клас, с възможност за избор от родителите), то настоящите геополитически реалности, хибридните войни, вкл. опитът на Българската православна църква да оправдае агресията на Русия в Украйна, карат немалко хора да се съмняват в натиск. "В последно време християнската вяра се превръща в една идеологическа обвивка на проруската пропаганда и за мен толкова светкавичното въвеждане на задължителното вероучение в училище е просто още един канал тази пропаганда свободно да започне да тече", коментира пред Би Ти Ви писателката Теодора Димова.
Ако оставим политиката настрана и погледнем в класните стаи, ще видим 50% функционално неграмотни младежи, погълнати от телефоните си, живеещи в съвсем друга реалност - TikTok, Instagram и др. и имащи различни проблеми."МОН не предлага нито една реформа, препоръчана от професионални организации като Световната банка и ОИСР, които години наред анализират българското образование и правят препоръки за подобрението му. Не чува мнението на активни директори и учители, които правят чудеса за учениците си въпреки ограниченията на държавните политики", коментира Люба Йорданова от "Заедно в час".
"Училището действително е абдикирало от една от ролите си - да формира личности. Тук е вакуумът. Но решението не е религията, а социално-емоционалното учене, което става с личен пример и преживявания", коментира Женя Лазарова.
