Голяма великденска мистерия се разигра по празниците у нас - правителството намали таксата за престой в болница от 5,80 на 1 лев, но кри тази блага вест от публиката чак до влизането й в сила с извънреден брой на "Държавен вестник". Потребителската такса не е мърдала ни надолу, ни нагоре от далечната 2012 г., поради което изненадата бе голяма, а при липсата на каквото и да било предизвестие и още повече - на хвалба, мнозина сметнаха случая за печатна грешка.
Замислена като личен принос на пациента с цел самоконтрол, тази такса отдавна е изпразнена от смисъл, а приносът й за болниците е капка на фона на 4,1 млрд. лв. бюджет от здравноосигурителни плащания. Точно колко са приходите от такси не е публично известно, а промяната не бе придружена от финансова обосновка. Годишно у нас има 2,3 млн. хоспитализации, а средният престой в болница е около 4,8 дни, по данни на Националния център по обществено здраве и анализи, но пациентът заплаща потребителска такса само за десет дни в годината.
Таксата обаче се превръща във фактор от перфектната буря от не добре скроени клинични пътеки, неплатена надлимитна дейност и липса на контрол, която е особено тежка за малките болници, главно общински, които и без това трудно връзват двата края. "От по-ниската такса една общинска болница, като тази в Чирпан, би изгубила 30-40 хил. лв. годишно. За нас това са средства", коментира шефът на сдружението на общинските болници Неделчо Тотев пред clinica.bg. След общинските болници последва и обща позиция на всички сдружения на лечебни заведения у нас до премиера Росен Желязков и здравния министър Силви Кирилов, в която настояват решението да бъде отменено. То реално не решава структурните проблеми в системата и крие редица сериозни рискове, пишат организациите.
Потребителската такса всъщност е най-евтиното нещо, което може да ви се случи в болница. Престоят там е пъзел от знайни и незнайни допълнителни услуги - някои от тях регламентирани като избора на лекар и заплащане на консумативи, други не дотам регламентирани като даряване на кръв, носене на термометър и пр. Тези услуги по наредба трябва да са допълнително поискани от пациента, но, както всеки знае, в масовия случай са неизбежни. Пак по наредба част от услугите имат таван на заплащане - от 2016 г. изборът на лекар например не може да надхвърля 500 лв., а изборът на екип - 900 лв., като напоследък има призиви те да бъдат преразгледани, естествено - не в посока надолу.
Лимитите обаче са за наредбите, а в действителността 500 лв. често е само едно добро начало. Да вземем потребителската такса за посещение при лекар, която е 2,90 лв., също от памтивека. От таксата са освободени хора с редица хронични заболявания. Това обаче не пречи някои от тях не просто да плащат такса, а тя даже да е няколко пъти по-висока от официалното. Така от миналата година някои пациенти с диабет плащат по 10 лв. при влизане в лекарски кабинет, защото лекарствата им вече се изписват задължително с е-рецепта и общопрактикуващите лекари веднага им сложиха такса за обработка на нововъведеното облекчение. На камък удариха и опитите на трима министри да убедят личните лекари, че извинителните бележки за отсъствие от училище не са отделна услуга, а са част от прегледа на децата и не следва да се заплащат. Накрая кабинетът бе принуден да капитулира и официално да признае, че, да, и за тези бележки може да се сложи такса.
Тази вродена изобретателност на системата вече дава плодове и за потребителското левче. Не мина и седмица от решението, и някои лечебни заведения започнаха да я компенсират с още по-големи такси, показва преглед на форумите за взаимопомощ в социалните мрежи. В СБР "Марикостиново" например от 28 април се въвежда изключително загадъчна нова такса - за "запазване на място при очакван прием в лечебното заведение, като датата подлежи на уточняване". Размерът й е... 30 лв., въпреки че от тази формулировка човек остава с впечатление, че хем плаща за резервация, хем мястото му пак "подлежи на уточняване".
Зад всяка марля и зад всяка такса "компютър, "резервация" и пр. стои по-голямата картина, че българите доплащат много повече за здраве от нормалното в ЕС. Покрай приемането на здравния бюджет отново бяха коментирани данни, че у нас пациентите заплащат от джоба си около 45% от здравните услуги, докато в ЕС делът на доплащането е 15%. Сега правителството не само не е част от решението, а става част от проблема.
Тазгодишният бюджет, по всичко личи, ще задълбочи и друг голям порок на нашата здравна система - огромният брой болнични легла на глава от населението (първо място в Европа) и неефективната, раздута система. По данни към февруари НЗОК има договори с 383 лечебни заведения (тук влизат и диализните центрове) за 49 727 легла. Заетостта от години е около 50%, а в момента даже е 48,51%. Болничното лечение е неестествено голяма част от общия бюджет, вместо той да се фокусира повече върху превенцията и ранната диагностика. У нас за болнично лечение и лекарства отиват 65-75% от бюджета, като не е изключение пациентът да лежи в болница за изследвания и амбулаторни процедури - един съвсем излишен престой.
Нито един от тези проблеми не "информира" решението на правителството за потребителската такса. И това е естествено - то всъщност няма нищо общо със здравеопазването. То принадлежи на нов род сюрпризи, които се разпознават по няколко неща. Появяват се изневиделица, често в най-нелогичен момент - например един месец след приемането на бюджета, който пряко засягат. Нe са минали задължителното обществено обсъждане, поради което често ресорните институции са пасивен изпълнител. Авторите им се затрудняват да ги аргументират. Пресцентровете оставят въпросите без последствия. Но накрая всички разбират, че целта е да се надхитри инфлацията, за да се вместим в критериите за еврозоната. Така миналата пролет министерството на финансите инициира свалянето на цените на стотици лекарства за кръвно и сърдечно-съдови заболявания. Така 100 дни след като ги повиши, МВР предложи да се свалят цените на личните карти с цел "да насърчи преиздаването на карти от нов образец". Така замалко не бе орязано швейцарското правило при пенсиите.
Проблемите с това шикалкавене само започват с факта, че безплатното винаги ни излиза солено. Те далеч не свършват с поразиите за съответната система (намалението на цените на лекарствата едва не събори бюджета за лекарства, защото доведе до бум в парите за обработка на рецепти, а пациентите тъй или иначе доплащат за по-скъпите им варианти). Догодина, по всичко личи, България най-сетне ще е в еврозоната и пазената зорко потребителска кошница като нищо може да се взриви от всички струпани в нея фокуси с такси и цени. И тогава, уви, публиката няма да види вината на мястото й - в калпавото управление, а отново ще налее масло в цивилизационния спор за лошата Европа, която ще има общо с нея толкова, колкото има общо и с увеличението на пенсиите.
