"Пожарникар", "полицай", "учител", "лекар" - така отговаряха едно време децата на въпроса: "Какъв искаш да станеш като пораснеш?". Доскоро дежурният отговор на много деца бе "програмист", а напоследък - "влогър". В малко по-дългосрочно бъдеще обаче никой не може да предвиди какви нови професии ще се появят. За сметка на това има по-голяма яснота за уменията, които ще трябва да притежават младите, за да успеят в бързо развиващия се свят. За тях все повече започва да се говори и у нас - просветният министър Красимир Вълчев неколкократно намеква за курс към увеличаване на математиката и българския език за сметка на чуждите езици, за завръщане към широкопрофилните специалности в университетите и нуждата децата да се подготвят за дигитални създатели, а не просто ползватели. Кога ще настроим образователната система към новите реалности е реторичен въпрос. Все пак е полезно да знаем кои са уменията на бъдещето, за които трябва да подготвяме учениците, кои професии ще изчезнат и какви ще се появят.
Топ 10
30% от основните умения, които ще са нужни в бъдеще, ще се променят до 2030 г., прогнозираха експертите на Световния икономически форум 2025. В топ 10 на уменията, които се търсят от работодателите през 2025 г., са аналитично мислене; устойчивост и гъвкавост; и лидерство и социално влияние. На следващите места се подреждат критично мислене; мотивация и самосъзнание, техническа грамотност; емпатия и умения за активно слушане; любопитство и учене през целия живот; управление на таланти; обслужване на клиенти. Как ще изглежда класацията след 5 години? Повече от въпросните умения ще останат също толкова търсени, с леки вариации в подредбата, катo в топ 10 на най-бързо развиващите се умения за 2030 г. на първо място излиза изкуствен интелект и големи данни, следвано от мрежи и киберсигурност, и технологична грамотност. На последна, но не по важност, позиция, се появява и опазване на околната среда. А как е у нас?
В дигиталната ера - емоционална интелигентност
"9 от 10 от уменията на бъдещето не са технически, а социално-емоционални. Техническите знаем как да ги преподадем, но социално-емоционалните като критично и творческо мислене са по-трудни за обучаване и измерване", казва Траян Траянов, изп. директор на "Заедно в час". По думите му повечето проблеми ще изискват групово мислене и работа в екип на хора от различни специалности. Все по-важно ще става и ученикът да бъде активната страна в обучението, докато у нас все още той е пасивен. "Важно е как учителите разбират ролята си и какви са стимулите за тях. В момента ние им даваме претрупани учебни програми вместо рамка, от която да подбират учебното съдържание и методите за нуждите на техните ученици. В педагогическите факултети доминира изнасянето на лекции от тетрадка, или най-много от пауър поинт. Как един бъдещ учител, който не е преживял образователна ситуация, в която той да е учащият, ще може да приложи този нов подход?", пита Траянов.
"Социално-емоционалните умения и способността да обединяваме хора ще отличават лидерите от всички останали, и дори от изкуствения интелект. Меките умения стават критично важни, а на тях се обръща минимално внимание", казва Евгения Пеева, изп. директор на гимназия "СофтУни БУДИТЕЛ". Училището предлага специалности като програмиране и изкуствен интелект; дигитален бизнес и предприемачество; дизайн, видео и анимация, защото без дигитални умения в съвременния свят не може. Във всички тях обаче на учениците се дава възможност да практикуват социално-емоционалните си умения и да взаимодействат с различни екипи. Уменията в гимназията са структурирани в три стълба. Към професионалните умения са включени дигиталните и практически умения, креативното мислене, кариерните умения и предприемачеството. Във втората група, условно наречена "Мислене", са академичната успеваемост, критичното мислене, уменията за учене, нагласата за развитие и финансовата грамотност. А в уменията в групата "Аз и другите" от гимназията са включили социално-емоционалните умения, устойчивостта на стреса, работата в екип и култура и гражданска активност.
"Нещата драстично са се променили от преди 10 г. Дори да не стават програмисти, младите хора ще работят с ИИ, затова най-малкото ще трябва да са запознати с основите на кодирането", казва Денимир Димитров, преподавател по бизнес и предприемачество в "СофтУни БУДИТЕЛ" и работещ във фирма, занимаваща се с производство на алтернативни протеини от остатъчни материали от агро-културния сектор. По думите му критичното мислене става ключово умение, от което ще се нуждаят учениците, за да не се подвеждат по фалшивите новини. Нараства ролята и на предприемаческите умения. "Преди учихме децата как да влязат в Оксфорд или Принстън, след което могат да станат служители на големи компании. Сега е по-важно да ги научим как те създадат своя компания", смята той.
Димитров очертава нуждата от още няколко основни умения, които забелязва в работата си. Екипната работа и нуждата от взаимодействие с хора от различни сфери и компании, вкл. на международно ниво, поставя изисквания за добри комуникационни умения. Необходими според него ще са умения за ефективна бизнес комуникация - писмена и устна, както и добри презентационни умения, от които ще зависи дали човек ще успее да продаде проекта си.
Как се преподават уменията на бъдещето?
"Трябва да има преживявания, работа в екип, проектно-базирано обучение", казва Пеева. В нейната гимназия имат специален предмет "учебни компании" още в 10. клас, в който учениците са поставени в условия, подобни на реалните. Сред задачите им е например да създадат сайт - за целта трябва да изградят бранд, визуални ефекти, бизнес модел, като съгласуват всичко това със съучениците си. "Така се учат на предприемачески умения, на критично мислене, накрая има и обратна връзка с менторите - учениците казват как са се почувствали на всяка крачка от проекта. А емпатията се изгражда чрез доброволчески инициативи", казва тя.
Адекватните учебни програми, изпитни формати и методи на преподаване са трите най-важни фактора, за да има добри условия за преподаване на умения. Ако първите две не могат да се случат бързо, то за последното има добри примери. "Има училища, които постигат високи резултати при равни други условия. МОН веднага може да ги идентифицира и да види какво правят, за да се извлекат добри и работещи практики, в които учителите излизат извън рамката", казва Траянов. По думите му капацитетът на учителите да преподават умения е ключов, но не бива процесът на квалификация да се задава отгоре (от МОН) надолу. "Трябва голямо развързване на ръцете на учителите и по-голяма училищна автономия", казва той. Разпространението на позитивните примери би могло да стане през иновативните училища, но и там има известни ограничения - те например могат да променят само 20% от учебното съдържание. "Летвата е много ниска, за иновация се броят дори народните танци сутрин", казва Траянов. Вместо това той предлага да има експериментални училища, които да бъдат под наблюдение и които да залагат много на проектно-базирано обучение, изследвания, творчески изяви, дискусии и дебати.
Касиер срещу специалист по киберсигурност
Ясно е, че изкуственият интелект ще навлезе във всички професии, свързани с бизнеса. "Някои ще бъдат заменени от ИИ - като асистент в офис, човек на гише в банка, или такъв, извършващ повторяеми дейности, за които не се изисква задълбочено мислене. Няма да бъдат заменени обаче професиите на учителя, психолога и социалния работник. Няма да може без емоционална връзка - знаем, че едни и същи ученици показват различни резултати в зависимост от учителите, които ги обучават", казва Евгения Пеева.
"ИИ и климатичните промени ще бележат промените във всяка сфера", смята колегата й Денимир Димитров. По думите му част от новите професии ще бъдат например специалисти по ИИ, дигитални консултанти, които да отговарят за етичното ползване на технологиите, разработчици на политика по личните данни и прозрачността в една фирма, специалисти по киберсигурност, по устойчивост и кръгова икономика, дизайнери на VR реалност, експерти по биохакинг и персонализирано хранене и др.
"Сред професиите, които може да изчезнат заради ИИ, са оперативен счетоводител, офис мениджър, земеделци, фермери, работещи с входиране на данни, с клиенти и др.", смята и футурологът доц. Мариана Тодорова. По думите й, ако има сектори, в които ще има уволнения, това е ИТ сферата. Доста професии обаче според нея ще се запазят - като учител, учебен администратор, научен сътрудник, археолог, скулптор, часовникар и др. Ще се появят и нови професии - чейнджист (от change - промяна), обясняващ промените в дадена сфера, провокатор, задаващ въпроси, свързани с етиката, анализатор киберсигурност (защита от хакери), генетичен инженер (персонализирана медицина и генно редактиране), дигитален психолог (помощ за хора, пристрастени към виртуални реалности), космически инженер (работа по извличане на ресурси от астероиди и др.
