Наред със задължителната религия в училище, намаляването на отсъствията по семейни причини и забраната за мобилни телефони в клас т.нар "оценка за дисциплина" е поредното нещо, което може да се стовари върху главите на учениците съвсем скоро. Вместо да заклеймяват колко лоша би била тази мярка, група учители, възпитаници на "Заедно в час", споделиха своите изпитани практики - не за дисциплина, а за изграждане на култура в класната стая. Общото между тях е подкрепата, взаимното уважение, откритото общуване, доверителната връзка и зачитането на личните нужди на всяко дете - нагласа, тотално различна от настоящата в българското училище, и, разбира се, изискваща малко повече усилия от страната на учителя, но за сметка на това истински работеща.
Що е дисциплина?
"Дисциплината не е: "Стой тихо, не мърдай", а ритъм на работа, структура, взаимно усещане, че колкото зависи от мен, толкова зависи и от учениците. Аз съм в училище, за да им помагам, те - да научат нещо", казва Яница Господинова, учител по английски от Стара Загора. По думите й учениците пак вдигат ръка и спазват правила и процедури, но часовете й в никакъв случай не са подредени като поточна линия.
"Дисциплината е малък елемент от културата на работа. Това е система от ценности, която оживява в класната стая. Тя включва социално-емоционалните умения на учениците да се саморегулират, взаимното уважение, професионализма и отговорността на педагозите. Учителят е този, който поставя очакванията и моделира поведението на учениците с личния си пример", казва и Георги Стоев, учител по математика от Пловдив. Думата "дисциплина" означава да следваш някого, тя идва от следовник - става дума за добрия пример на учителя, който очакваме детето да следва", коментира и Нели Колева от Заедно в час". По думите й учениците имат нужда да знаят, че са важни за учителя си, че той вярва в големите им възможностите, че ги вижда по начина, по който и те искат да се видят дългосрочно. Отправят ли тези послания с поведението си, едва ли учителите ще имат проблеми с дисциплината, смята тя.
Автентично общуване
"Веднъж мой ученик, да го наречем Иван, идва на училище разтревожен. Пречи на всички, не стои на мястото си. Явно имаше проблем. Прекъснах урока и поисках да рефлектира върху поведението си, да видим откъде идва това разваляне на дисциплината. Оказа се, че Иван е спал при роднини. Сутринта се върнал вкъщи, майка му не му дала пари за деня. Отишъл при чичо си, той му дал 10 лв., връща се вкъщи да си вземе раницата, майка му вижда парите и му ги взема, за да си купи цигари. И той идва в това състояние в училище", разказва историята на своя ученик Даниел Симеонов, учител по англйски език и кинообразование в село Дерманци.
По думите му е логично в този момент ученикът да има проблем с дисциплината. Затова и директното и неспредствено общуване с децата е ключово - ако общуваме автентично, с искрен интерес и с уважение към нуждите им, те ще отговорят реципрочно. Това е начинът да припознаят културата на класната стая и да спазват ясно зададените преди това правила. Важно в случая според него е и те да са запознати с последствията при неспазване на правилата, които действително да бъдат налаги, ако се прекрачат граници. "Децата обичат правилата и ги търсят. Важно е постоянно да имаме високи очаквания от всяко дете, че то може да бъде по-добро, а ако не е - да анализраме какъв проблем има", смята Симеонов.
Правила, изготвени от учениците
"Влизайки в класната стая като млад учител през 2019 г., какво заварих - липса на правила, учениците не стоят по местата си, занимават се с различни неща. Те очакваха да викам, да крещя, да си изнеса урока и да замина. Да, но не - "разочаровах" ги. На следващия ден донесох работни листове и ангажирах всеки ученик. Когато разбраха, че не аз, а те ще правят нещо, интересът се повиши", спомня си Николай Иванчев, директор на професионалната гимназия по мениджмънт и хранителни технологии в Плевен. Това, с което започва той, е създаването на общи правила, които обаче излизат от учениците. Самите те се договарят какви да са правилата, които закачат на табло - да не се обиждат, да не говорят един през друг, да уважават мнението на другия и др., а учителят е само ментор. "Помня като ученик как не можех да се преместя от мястото си и се чувствах като притиснат. Затова им дадох възможност да работят там, където поискат, в рамките на класната стая", казва Иванчев. За него класната стая трябва да е шумна - не с викове и крясъци, а с творчество и обратна връзка.
Друг похват, който той използва, е ангажирането им с дейности, но такива, които представляват интерес за тях. "Ако представяме казуси от живота, те са много по-заинтересовани, започват сами да търсят информация, да мислят, да си задават въпроси", казва той. Ефективно в работата му се оказва и разделянето по групи на ученците - те сами решават с кого да с в група по един казус, с кого - при друг. "Те сами трява да си сложат нормите, сами да разберат кога поведението им е допустимо и кога - не. Когато не е в допустими граници, аз давам наклона. Но през останалото време учениците решават къде ще работят и какво точно ще правят. Ние трябва само да запалим желанието им", смята директорът.
Любов, ролеви игри и карти на доверието
"Мишо е един от любимите ми ученици. Беше с най-предизвикателното поведние, излизаше си от час, когато пожелае. Аз преподавам за съществителните имена, той става да играе кючек, всички се заливат от смях и също стават. На моменти се чувствах наистина безпомощна", спомня си Антония Димитрова опита си в 75-то училище в столичния квартал "Факултета". За начало разговаряла с родителите на Мишо - майка му работила във фабрика по 14 часа на ден, баща му бил каруцар, т.е. и двамата не са имали време да му обърнат нужното внимание. "Усетих какво е неравният достъп до образование. Ако базовите ти потребности не са задиволени, няма как да имаш интерес към други неща", казва Антония. И в следващите 2 г. се фокусира върху това да помогне на Мишо, а и на съучениците му, как да регулират поведението си.
Как изглежда изглежда подкрепата към учениците? Магическа формула няма, както признава Антония. Но с любов, подкрепа и малко въображение нещата й се получили. Направила е например табло със зелени и червени точки, които поставя на учениците в зависимост от това дали са спазвали правилата, или не са. "Трябва да се използва редовно, не се отказвайте, децата се вълуват. Обещах им, ако направят 100 точки, да ги заведа на кино. И ги заведох", разказва учителката. Ролевите игри, които тя е изпробвала, също са насърчили децата да се саморегулират. Картите на доверието пък прилагала всеки петък - децата сядат заедно, всеки казва какво мисли за дадена ситуация, обяснява защо е постъпило така или иначе, и накрая решават проблемите си. Работила е с учениците си и с емоционални карти, които им помагат да разпознават емоциите си, да ги проявяват правилно и да ги регулират.
"Търсете различни практики и подходи и ги прилагайте. Не се отказвайте на първата седмица, трябва време, за да видите дали ще са работещи точно за вашия клас", съветва тя. "Ние сме като земеделци - посвяваме семенцата у децата. В нас е силата, от нас зависи как ще се държат. Ако вие се държите добре, и те ще го правят. Аз обичах Мишо, вярвах в него, и той повярва в себе си. И стана лидер на класа, преобрази се", разказва Антония, според която колкото и да е неблагоприятна дадена ситуация, решение има. Сама разработила и свой проект за социално-емоционална интелигентност - за чудна градина с плевели и рози, символизиращи негативните мисли и добродетелите, всяка от които разглеждали в часа на класа.
Гласът на ученика
"Лошата дисциплина е симптом на друг проблем. Трябва да лекуваме причината за него, а не симптома", казва Яница Господинова, учител по английски език и икономика в професионалната гимназия по електроника "Джон Атанасов" в Стара Загора. Тя разказва за свой ученик с много неприлично поведение, който се държал арогантно и неуважително. "Много се ядосах, мислех как ще звънна на майката и ще се оплача. Но поех въздух и реших да я питам как е, какво се случва в живота им. Толкова тежки неща ми разказа за сина си, че не знаех как да реагирам", спомня си Яница. След този разговор ученикът започва да ходи на психолог. Проблемите не изчезват, но разликата в поведението му е "от земята до небето", и то само с един искрен разговор.
В работата си често тя овластява учениците - дава им възможност те да вземат решение по дадени въпроси. Предоставя им например опция да гласуват коя дейност да направят преди почивката, коя - след нея. Не какво да учат, а по кое време с какво да се занимават. Пуска и анонимни анкети, от които разбира какво харесват и какво не харесват в час, като под всяко мнение очаква и аргументация. "Днес в часа на класа учениците трябваше да споделят какво ги е затуднило напоследък. В 8-9 клас трудно споделят какво им тежи, но анонимно е по-лесно. Един сподели, че е щяла да го блъсне кола, друг - че е имал операция, трети - че е разбрал, че животът му няма да се развие по начина, по който е очаквал. Децата виждат, че всеки минава през нещо и проявяват по-голямо разбиране", казва учителката.
Много работещ за нея се оказал и методът "възстановително правосъдие", който давал поразителни резултати - най-общо при него детето с проблемно поведение застава в кръг с учителя/ите си и някои съученици, с които открито се дискутира проблемът и възможните решения. Каненето на външни хора на гости в училището, които да споделят как са успели в живота си, също оказва положително влияние на децата. "Друго е друг човек да им разкаже, а не аз да натяквам. Дори брат ми съм викала, той е софтуерен инженер. Каза им: "На 35 г. съм и няма ден, в който да не съм учил". Това много докосна децата, ще го запомнят завинаги", споделя Яница.
Уважение и нон-стоп ангажираност
"Господине, няма смисъл да ни събирате телефоните. Вие не ни оставяте време да дишаме във вашите часове", се обръщали учениците към учителя си по математика Георги Стоев, чийто основен принцип в работата е: "постоянна ангажираност" на младежите с проекти, задачи, работните листове и т.н. "Още в началото на годината представям очакванията си за цялата година, проекта, по който ще работим, междинните спирки, през които ще преминем. Задавам огромно очакване за нещо голямо - например предстаявяне на проекта пред публика, което е залог за успех", казва той.
Вторият му принцип е взаимното уважение. "Ако е важно те да не закъсняват за час, и аз трябва да не го правя. Нарочно съм закъснявал, за да мога после да се извиня и те да видят, че това е нещо нормално. Това работи особено при по-малките от 5. клас", казва Стоев. По думите му на децата прави огромно впечатление, когато се държиш с тях човешки, като с хора. "В училище не може да сме равноправни, но от гледна точка на човешкото сме равни и те трябва да усещат това. Ако допуснат грешка на дъската, моля за проверка. Проявите на човещина са много ценни", смята учителят. По думите му е важно учителят да намали егото си и да покаже самоконтрол. "Показваме, че въпреки трудната ситуация, няма да се почувствам обиден, няма да повиша тон, ще запазя контрол, защото сме се събрали да учим. И те започват да репликират това поведение", споделя още Стоев.
Според него в краткосрочен план оценката за дисциплина може да има положителен ефект - заради това, че всява страх, учениците може да променят коренно поведението си. В дългосрочен обаче тя ще възпита послушание към авторитетите на съвремието, не всички от които са хора за пример. "Ако искаме активно гражданско общество, трябва да възпитаваме децата в активност, вътрешна мотивация, създаване на собствени правила, свобода, но и за носене на отговорност", разсъждава той.
