Медия без
политическа реклама

Близо 50 НПО-та призоваха МОН за подкрепа, не за санкции

Будят тревога предложените мерки със санкционниращ и ограничителен характер, смятат те

22 Апр. 2025
"Оценката за дисциплина създава допълнителна стигматизация и стремеж към въвеждане на санкциониращи инструменти за учителите", смятат от НМД.
Илияна Кирилова
"Оценката за дисциплина създава допълнителна стигматизация и стремеж към въвеждане на санкциониращи инструменти за учителите", смятат от НМД.

Силно безпокойство заради планирания от МОН пакет санкциониращи мерки в училищното образование изрази в свое становище Националната мрежа за децата, подкрепена от още близо 50 неправителствени и граждански организации и активисти. В позицията си те апелираха министерството за повече подкрепа и развитие, а не за санкции и подчинение.

Организациите изразяват силно притеснение относно изказванията на министъра на образованието за планирания пакет санкциониращи мерки в училищното образование: оценка/санкция за дисциплина, пълна забрана за носене на телефони в училище, намаляване на възможността за отсъствия по заявка на родител (по семейни причини), одобрена в момента на 15 дни годишно, както и намерението за въвеждането на религия като отделен и задължителен предмет.

"Живеем в среда, която се променя изключително бързо и това действително налага преосмисляне на моделите на изграждане на отношения, в т.ч. в класната стая, методите на преподаване и въвеждането на нови форми на организация на учене, подходи и предметно съдържание в училище. Буди тревога обаче подчертано санкционният, ограничителен и консервативен характер на предложените мерки", казват от НМД. Оттам казват, че безусловно поддържат това децата да бъдат учени на етика, морал и ценности, но според тях това следва да става по недогматичен начин, в режим на дискусия, примери, интерактивни ролеви игри, споделяне на емоции и следване на личен пример, даван от значимите възрастни, в т.ч. учителите. "Вместо това, свидетели сме на твърди намерения от страна на МОН за промени от забранителен характер и включване на предмет, който ще налага мироглед на учениците и ще противоречи на светския характер на образованието в Република България", смятат те.

Организациите наблягат на това, че въвеждането на нови мерки в училищното образование следва да бъде предхождано от анализ на нуждата от тях, на дефицитите, които адресират и да почиват върху доказателства за ефекта върху целевата група, както изисква и училищният закон. "Силно притеснение буди тенденцията дискутираният пакет от мерки да измества фокуса от реалните проблеми в образователната система и не само да не адресира фундаменталните причини за напрежение в нея, но и да ги задълбочава. Такива за нас са нуждата от подкрепа на директори и учители, липсата на дефинирани цели на средното образование, нарушеният диалог и доверие между участниците в образователния процес - учители, ученици и родители и необходимостта от актуализиране на учебните програми и съдържание, както и на методите на преподаване", посочват те.

 

Против религията

Организациите изразяват съществени притеснения за въвеждането на религия като отделен и задължителен предмет, тъй като училищното образование у нас е светско и следва да се базира на научни твърдения, основани на доказателства. "В конфесионалното образование (базирано на вероучение) се набляга на религиозните догми, които не оставят място за дискусия и тълкувание. Въвеждането на задължителни и отделни часове по религия създава и съществени рискове от разделение на базата на религия и противоречи на основен принцип на училищния закон - "формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин", както и на забраната за налагане на идеологически и/или религиозни доктрини в училище", смятат оттам.

НПО-тата се притесняват и заради неяснотата по отношение на учебното съдържание на обсъждания предмет и това кой ще го преподава. "Към момента учебната програма на религията като избираем предмет включва обяснение за изискването на смъртно наказание за грехове и други неадекватни на съвременния свят и разбирането за човешките права догми. Заедно с това, не е взета предвид и спецификата на детското развитие - така например, децата в начален етап на образование все още не могат да разберат преносното значение на религиозните текстове", казват те.

 

Против оценка за дисциплина

"Мярката, предвиждаща оценка за дисциплина, създава допълнителна стигматизация и стремеж към въвеждане на санкциониращи инструменти за учителите", смятат от НМД. Те се чудят как тя ще бъде обвързана със съществуващите санкции за поведението на учениците, с оценките за представянето на учениците по учебните предмети и с документите, издавани от училището. "Добри практики от много организации в образователната сфера показват, че атмосферата в класната стая може значително да се подобри с методи и подходи за поощряване на участието, интерактивно обучение и др. Убедени сме, че пълната забрана за носене на телефони в училище ще срещне широк отпор сред самите ученици, особено гимназистите", смятат те и предлагат съвместно търсене на други начини за ограничаване ползването на мобилни устройства.

 

Против намаляване на 15-те отсъствия по семейни причини

Относно идеята за намаляване на допустими отсъствия по семейни причини, одобрена в момента на 15 дни годишно, от НМД казват, че тя не стъпва нито на данни за увеличаване на броя на отсъствията на учениците, нито на здравия разум по отношение на облекчаване на административната тежест за личните лекари. "В контекста на останалите мерки, тази изглежда като поредната стъпка към задълбочаване на недоверието между училището и родителите", смятат те.

Днес бе внесена и петиция от Ирина Манушева в МОН за запазване правото на родителите да извиняват отсъствия в рамките на 15 дни годишно. Само за 6 дни тя е подкрепена от близо 11 000 души само за 6 дни.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата