В лето хиляда осемстотин четиридесет и осмо, или може би девето, един млад български монах стига румъно-украинските степи. Гладен е за самота, просветление, премалял. Там един старец, Пахомий, му разказва видение:
"Вървях на едно равно поле, на един път, и насреща огнена река. Страшно вреше, клокочеше, исках да премина. Видях човеци там, край желязно колело, много голямо. Възрадвах се - те опитваха да преминат с него, надявах се и аз. Но колелото, въртящо се от този бряг до онзи, хвърляше в реката покатерените на него човеци - един на сто успяваше да премине". Пахомий разказва как хората трябвало да скочат навреме от колелото преди брега отсреща, но дрехите им се закачали, неуспявали, попадали под колелото. "Ужасната река ги повличаше. Чудех се какво да правя, а отсреща виждам Свети Йоан Богослов: Хвърли от себе си широките дрехи, Пахоме, и чист, чист ще бъдеш, да няма по тебе много калабалъци! И се стегни добре, да няма къде да те закачи колелото". След видението Пахомий е съкрушен: "И много време разсъждавах, горко плаках! И говорих на себе си: Уви, уви, на тялото угаждах, заради това реката да премина не можах. На тялото съм станал роб".
Младият монах винаги ще помни разказа. Странства още из краищата на света, "митка". Трупа знания - за да научи хората да живеят "според колелото", да го направи годно за тях. Монахът е Матей Преображенски, Матей Миткалото - ренесансова личност, известен като съратник на Левски и борец за освобождение, и доста по-малко като гений с огромни духовни и научни стремления. Но е бил всичко накуп.
Видението на Пахомий е съхранено в личните записки на Матей Преображенски*. Колелото, кръгът са символ на Бога - вечното движение, вечната сила. Бидейки и изобретател (най-неизвестната част от живота му), отец Матей се мъчи да създаде водоземни машини (долапи - сложен кръгов механизъм за поливане), морски мелници с вода и пясък - перпетум мобиле, многоцевни пушки; селектира растения (до днес расте чушка "Матейка"). В един български провинциален музей се намира нещо уникално. Измислено е от отец Матей, в основата му е кръгът.
ИДЕЯТА ЗА СЪВЪРШЕНСТВО
Много трудно може да се разбере днес мирогледът на тогавашните напредничави хора, идеята им за знание, ценности. В основата обаче са кръгът, кръговратът като символ на вечния двигател. Още Аристотел счита, че не може да няма нещо, което постоянно да движи природата. Християнството приобщава това виждане, вечното колело се възприема за съвършенството. То служи едновременно като нравствена цел и механизъм за успешен живот: спазват ли законите му, хората ще отидат в рая (във видението на Пахомий мнозинството не успява, пада в огнената река); разгадаят ли силите му (как точно се движи, отде взема вечната си енергия), може да ги ползват приживе. Това е силно хуманистична, реформистка църковна доктрина, стремяща се да съчетае духовното съвършенство с материалния напредък - идеята "отвъд" с "тук и сега".
През 1870 г. енциклопедистът и просветител Матей основава в село Михалци, родния му търновски край, взаимно училище. На стената над главите на децата по заръка и негов надзор, с указания къде какво да изработи и напише, тревненският майстор Венко Венков изографисва вечен календар. Размери - 158 на 116 сантиметра. Днес Михалци си е Михалци - едно от хилядите безрадостни български села, макар темелно свързано с Възраждането и Освобождението; училищната сграда си стои, а календарът е съхранен и възстановен в историческия музей на общинския център Павликени. Няма друг такъв у нас. Но календарът е и материя, и видение - никога не е бил тайна, обаче широката общественост не го знае; Михалци също никой не знае; над празните чинове в школото бeлее петно - непокътнато от праха на времето място, десетилетия след като календарът е бил свален от там.
РЕДЪТ, ЗАКОНИТЕ
Отец Матей замисля календара двадесетина години по-рано в Атон, където също е "миткал". Конструирал го е като устройство с дървени панели и стрелка. Стъпвайки върху астрономически и математически изчисления, календарът е религиозно-научен порядък на света. В таблици, окръжности, участъци, светът се "завърта" в дати (кой ден кога се пада) - Пасха (Великден) е изчислен безупречно от 1840 г. до 1968 г. Чрез него дните се смятат по броя на пръстите и гънките на самия пръст. Както и чрез системата на древния астроном Метон по лунни години и месеци. Указани са дни за пости, молитви, празници; описани са звезди, планети, слънце, астрономически и житейски цикли; разказан е трудовият делник, денят, нощта - съчетанието между тях и с всичко друго за очистване на телата, за захвърляне на суетата - колелото от видението на Пахом, с което се преминава реката.
"Правете на този ден това, на онзи онова! Еди кога си е такъв празник, друг път е този делник. Мигове за радост, мигове и за усилия във вечния кръг на света" - календарът има за цел да възпита учениците в реда, законите на поведение по пътя на доброто и силата. Същото искаме от тях и днес, само че с инструментите на науката. Век и половина по-рано отец Матей не само ползва кълнове от нея, но си позволява дързостта да визуализира Типикона, богослужебната книга. Но календарът не бива да се бърка с "Колелото на живота" на Захарий Зограф или други образци на кръговрата. Те са повече описателни. А той е директно предписваща поведението Кантиантска етика, без (най-вероятно) отец Матей да е чувал за Кант (свидетелство за самостойност на нашето Просвещение).
НАЙ-СТРАННОТО "ОСВОБОЖДЕНИЕ"
Календарът стои на стената в класната стая на килийното училище в Михалци към 110 години, до около 1980 г. Тогава е свален за реставрация, по някое време е пазен в кметството в Михалци. До школото се намира селската църква, в началото на настоящия век в нея се извършва обир. Музеят е закрит, а календарът е пренесен в музея в Павликени. Обаче ако питате селския многомандатен кмет Петко Петков, обирът е бил инсценировка на местни тарикати - за да се отмъкне другаде историята, без мисъл за развитието на селото.
Днес двуетажната масивна сграда на старото училище е паметник на културата с местно значение. Но покривът се свлича, мазилка пада, стени поддават, подът се продънва, прозорците - счупени, окаяното "обзавеждането" допълва тъгата. Ако нещо се поддържа, зачуква, замазва, то е благодарение на такива като Петков.
Стана дума за селската църква. "Успение Богородично" дели двор с училището. Но това не е каква да е църква. Тя е Паметник на културата от национално значение! Открита е през 1836 г., строена е според тогавашния "законово-житейски" порядък - хем вкопана, хем не толкова, понеже майсторите са се "изхитрявали" да си поиграят със земния наклон. В църквата е открито скривалище, предполага се - на Левски. Има и хипотеза, че един от майсторите е участник във Велчовата завера (1835 г.), обесен. Храмът разполага с уникални стенописи. Утешителното е, че поне фасадата е обновена.
До училището и църквата се помещава и читалището на Михалци. Също е основано през 1870 г., действа и в момента. Подредило е колекция с оригинални училищни табели от материала на вечния календар. Къта и... революционна клетва, подписана от четници на поп Харитон.
Още нещо любопитно от това невъобразимо с незаслужената си затънтеност Михалци: по някое време Петко Рачов Славейков отива да се цани за даскал. Чорбаджия му отказва. Мотивът - Славейков искал много пари. Според Славейков обаче идело реч за връзкарство - мястото било запазено за друг. Наред с това самият Славейков се оплаква, че имал рода в Михалци... ама връзките му не стигнали. По-късно, след Миткалото, за учител е нает завърналият се от Манчестър Тодор Лефтеров - друга невероятна, исторически подценена просвещенска личност.
Днес, чисто пространствено, цялото това място със 189-годишната църква паметник, със 155-годишното училище паметник, със следата от вечния календар и духа на гения Матей, на Лефтеров, с оригинална революционна клетва, при липса на асфалт, тротоар, насред селския пущинак, при полу и пълна разруха, носи името... площад "Освобождение". Табелата стои върху падаща мазилка. Табелата е стара, ама изглежда като нова, защото времето не тече. Това определено е най-странният площад "Освобождение".
БИТКИТЕ СЕГА
Както се подразбира, от години битката на кмета Петков, здрав чепат българин, е да се спаси от разруха училищната сграда. С още 3-4-ма като него се борят да се възстанови и музеят. Споменатата читалищна колекция е открита през 2021 г., съдържа и експонати за бит, поминък - отново е дело на проучвания, дирения на днешните местни хора. С църквата усилията дават резултат, но за килийното школо и музея... - при министри се ходи, на депутатски приемни - ни-що!
В края на март тази година журналисти отиват в Михалци, общинският кмет Eмануил Манолов раздава щедри интервюта - полагали се грижи за училището, ще стане музей... Истината обаче е, че реакцията идва след пропадане на покрива и отворено писмо в безизходицата на колегата му Петков; самият Манолов управлява Павликени 14-та година - десетилетие и половина не е станало това, което сега уж става.
В началото на април най-после екип архитекти бе в училището за разработване на проект. Самият ремонт е неяснотия от бъдещето.
Връщаме се на вечния календар. Може ли все пак да се види? В момента не. През 2023 г. е реставриран с оригиналните бои и материали, изложен е като експонат върху постамент в павликенския музей - но музеят затваря за ремонт почти веднага след тържественото обявяване. Ремонтът се проточва. Надеждата е вратите да отворят през май 2025 г. За хората в Михалци, разбира се, голямата битка е вечният календар отново да заблести на стената на едно обновено училище-музей.
ОПТИМИЗМЪТ
Какъв в крайна сметка е изводът от цялата тази непосилна за пресъздаване история в Михалци, простираща се през векове, факти, легенди, знания, религия, гении, освободителни борби, разруха, посредственост...? Той е, че вечното колело на отец Матей си е все там, на площад "Освобождение" - макар да го няма, да няма и площад. Там е, понеже колелото е символ на доброто, на човешките стремежи към него. И колкото да е невероятно, в Михалци, сред несгодите, мъждука същият пламък.
---
*Съществена част от статията е базирана на научната публикация на доц. Пламен Събев "Отец Матей Преображенски, видения за огнената река, спасителния чарк и вечния календар". Елементи от нея са препредадени в съвременна публицистична форма, не с ползваната от Събев лексика или с езика и топонимията на XIX век. Доц. Събев е един от реставраторите на календара.
