Малко преди 10:00 ч., в един слънчев работен ден около Великден, първите места в бързия влак за Варна вече са заети. Влакът с номер 2613, който по-късно ще се окаже герой на новините, е композиран на гара "София Север" и най-припрените пътници са дошли тук с трамвай през модна къща "Агресия", вместо с безплатната електричка от Централна гара.
Гара "София Север" не прилича много на столична гара, а още по-малко на начална точка на важни дестинации - тя е инцидентно в тази роля поради голямата реконструкция на Централна. На трамвайното ухо се върти бездомно куче, а по празния перон вятърът гони найлонова торбичка. За чакалнята казват, че е най-добре да не ви се налага да стигате до нея, макар че нощем в силуета й има известна поезия. После ще научим от първа ръка, че тоалетната се запушва даже след една употреба. "Казвам им, че трябва да подменим цялата система, ама няма кой да чуе", обяснява бедежеец и с това долу-горе обхваща всичко, което не е наред с БДЖ.
За пътниците на най-малко един вагон - първи, окаяното състояние на гара "София Север" е много далечен проблем. Те още не могат да повярват на късмета си - най-отпред на композицията лъщи в издайнически зелен цвят германски вагон, техният. Това най-малкото означава, че вече и към Варна няма да бъдете обречени на непредставителна извадка от шест души на купе, а ще пътувате с една цяла малка България в общ салон.
Многообразието в БДЖ е такова, че всеки, попаднал в прилична обстановка, неизменно започва чудене на глас с другите дали само те са в елитната група, или има и други вагони. Германските вагони не са елит - водят се втора класа и скоро разговорът ще стигне дотам, че са "три пъти рециклирани, от 1982 г.". Ще има и коментари, че старите са по-хубави, но отсега всички знаем - и оценяваме този факт, че на финала ще пристигнем не особено променени цивилизационно, както понякога става при пътуване с влак.
Колкото и рано да се композира един влак,
никога не е късно той да закъснее
Закъсненията правят пътуването с БДЖ едновременно непредсказуемо и предсказуемо, поради което още на втората минута някой обявява: "Айде-е, закъсняваме", и в тона му няма точно раздразнение, а повече задоволство, че някои неща в БДЖ са непреходни. В непредвиденото чакане ни спохожда още един късмет - група бедежейци се качват във вагона да кажат, че електричката се бави на Централна гара, защото чака да пристигне друг влак, в който има пътници за нашия. "Отгоре" са наредили да чакаме, и толкоз. После пак ще стане дума за "отгоре" и "София" като нещо далечно и непознаваемо за БДЖ като Луната.
Пътуването с влак може и да е въпрос главно на цена, а за някои и на удобство (седма-осма употреба автобус ще ви мъчи много повече за двойно повече пари), но много от пътуващите са истински любители и щом стане дума за локомотиви, целият салон се оживява. Червените мотриси, чуваме от този разговор, са от 1971 г. и почваме да ги връщаме. Чехите обаче са сменили всичко на "Шкодите" и сега отвътре са като нови. Електрониката много не е за нас.
"Ама
миналата седмица се развали машина на Червен бряг
и чакахме час и половина друга да дойде от София", казва мъж. "Е, чакали сте, защото е нямало машина на Мездра", обяснява бедежеецът. Още не подозираме, че разговорът ще придобие пророческо значение, но бедежейците ни обясняват, че при такива закъснения имаме право да подадем жалба (казват ни точно къде и на кой етаж да се качим) и ни се полага компенсация. "Охо, да! И всичко отива в кръглата папка", не вярват пътниците.
Тъкмо разговорът става още по-интересен, защото се завърта около електрониката на новите мотриси, и чакането ни приключва - електричката от Централна гара пристига и навалица от пътници заемат местата си, без да подозират, че някой "отгоре" е наредил нито един от тях да не бъде изоставян. В 10:39 - с прилично закъснение от 19 минути, потегляме от София. Във вагона не е нито топло, нито студено, нито въобще някой коментира температурата - удивителен напредък, като се има предвид, че миналата година въпросът с германските климатици беше отнесен чак на ниво парламентарен контрол.
През следващите часове на пътуването обаче първи вагон ще е изцяло доминиран не от разговорите на възрастните, а от разговорите с деца. Едно-две от тях пътуват с учители за състезание, други - при баба и дядо. Децата имат толкова много да кажат, че телефон не се мярка на хоризонта, дебелите книги на възрастните остават неотворени, а публиката остава с впечатлението, че тук часовете по добродетели вече са взети.
От една седалка майка и дъщеря в прогимназиална възраст говорят за Лиз Тръс. Не, не се чува погрешно - скоро става дума и за Маргарет Тачър, и въобще за британските консерватори. Ако семейството идва за празниците от чужбина, то пак излиза отвъд стандартното за тези деца - родителите да говорят български, а те да отговарят на английски. Това момиченце говори отличен български. От друга седалка майка предлага на друго дете да правят диктовка.
Нещо в БДЖ изглежда предразполага децата към словоохотливост, защото в следващите часове научаваме почти всичко за неврозите на учителите в едно анонимно училище:
"И госпожата го нарече келеш...".
"Още като почнем да пишем на теста и господинът почва да въздиша: "Положението е трагично!".
"На нас започва да ни се реве, защото той почва да крещи".
"Но ние разбрахме защо се държи така - дъщеря му живее в Англия и той е тъжен".
"Веднъж преди едни празници ние объркахме всички задачи, но той пак не се ядоса и беше в добро настроение. Защото идваше празник и щеше да се отърве от нас".
Който си няма господин и госпожи, се занимава с обичайната проза на влака. "Доматите тъкмо бяха цъфнали в оранжерията и... заминаха", разказва пътничка, която слиза на Червен бряг. "Извадихме мекиците", докладва по телефона възрастна двойка от предна седалка още преди да сме стигнали Зверино. Кондукторката бързо минава на ти, но това е в реда на нещата - тя не просто проверява билети, а ще ти каже и къде във Варна навремето бяха най-хубавите пасти. Пробвайте да научите това от електронните автомати за билети...
Не толкова отдавна устройствата на БДЖ често нямаха връзка да проверяват електронни билети. Сега тази процедура минава гладко, с изключение на един детайл - кондукторката все още трябва да провери ръчно на вашия телефон закъде пътувате, защото устройството отчита само че билетът е валиден. "Абе пиука, ама колкото за пред София", извинително обяснява жената. Ние нямаме нищо против, защото във влака често нещата се случват малко като "не го знам от кой клас е, но ми е приятел", както казва едно момченце. "Това Долни Дъбник ли е?", обръща се пътничка към старец, който току-що се е качил и е толкова съсухрен, че изглежда направен само от изопнати жили. "Да, и ще спре и на Ясен", отвръща човекът, защото понякога не само няма нужда да поискаш помощ, за да ти се даде, ами и ще я получиш в двойна доза.
Със съжаление подминаваме Поликраище, защото, както ни е казал старецът, влакът ще спре само на Ясен. Малко влакове спират на Поликраище, но ако БДЖ имаше класация за най-красива гара, тази щеше да е от първите. На перончето гуми, боядисани като калинки и слънца, преливат от цветя и цели трима служители са изпънати като струни, за да ни дадат зелена светлина.
На борда междувременно един ученик получава от нас отличен 6 по PISA, защото сам открива, че пътуваме в германски вагон втора (или трета) употреба. "Всичко е на немски. Това трябва да са някакви стари вагони", осведомява детето възрастните. То не е забелязало, но уплътнителната лента на автоматичната врата вече е разлепена и автоматиката й малко се излага. Колкото и да търси обаче, пътникът
трудно ще намери за какво да мърмори
в този влак. Даже закъснението е сведено до 10 минути и отвсякъде нашето пътуване заслужава една табелка "образцов дом". Чак вечерта от новините ще научим, че това не е съвсем случайност.
Докато нашият ден започна с една празна найлонова торбичка, описваща виражи на "София Север", денят на министъра започнал с "възмутителен материал в предаването „Здравей, България“ на Нова телевизия, в който е заснет препълнен влак с правостоящи пътници, които са си закупили запазени места". Нашият влак, но няколко дни по-рано. "Подобни ситуации са абсолютно недопустими, но, за съжаление, често се случват", заявява министърът. Става ясно, че за влака са продадени четири вагона билети, но поради технически причини единият вагон не е прикачен към влака и затова той се е движил с три вагона, но с пътници за четири.
Гледките са на светлинни години от нашия спретнат влак, в който има място и за хора, и за багажи, и за мекици. От 87-те коментара под поста на министъра във "Фейсбук" става ясно, че това не е изключение, а по-скоро правило, че в този влак средностатистически следва да пътуваш прав, а ние сигурно сме попаднали на перон 9 3/4 за "Хогуортс". Няколко контрапункта:
"Бяхме в същата ситуация, само че в посока Г. Оряховица-София, в същия номер влак, но преди един месец. Подадохме жалба, но още нямаме отговор."
"На 6 април пътувах с влак "Златни пясъци" от Варна за София. Композицията беше с три вагона, а на гарите продаваха билети без запазени места поради изчерпването им. Положението беше същото."
"Влакът Варна-София след Мездра става пътнически и никой не признава и никой не гарантира "Първа класа"!!!"
"Направете проверка и на влака от София за Видин, на 04.04.2025, обедния. Хората с билети за първа класа как са настанявани във втора, поради дублиране на места. Пари обаче не са връщани на хората, и персоналът е неглижирал проблема. Викани са и кондуктор, и началник влака".
"Миналата година поне 3 пъти се е случвало, но пътувах само до Своге".
Може ли някой да каже в кой от тези два свята на БДЖ ще попадне? Едва ли даже гневът на министъра може да е гаранция за това. Отговорът - само в следващия влак.
