Кой към кого трябва да се приспособява- политиците към скоростта, с която се развива София или жителите на града към темпото, с което избраниците им работят? Въпросът само на пръв поглед изглежда риторичен. И тази администрация на Столична община вече все по-отчетливо започва да повтаря познатата практика от времената на Йорданка Фандъкова трудни казуси да се отлагат за бъдеще неопределено време.
През 2025 г. София ще разполага с най-големия бюджет в историята си-общо 2 млрд. и 840 млн. лв., което е с над 200 млн. повече спрямо м.г. От тях 640 млн. са предвидени за ремонти и строителство на публична инфраструктура, спрямо 612 млн. лв. година по-рано. Сумите са внушителни, но въпреки това отвсякъде валят оплаквания и коментари, че за пореден път едни квартали са пренебрегнати за сметка на други и че проектът на капиталовата програма трябва да се преработи, за да отрази по-справедливо нуждите на различните части на столицата.
Районните кметове на "Спаси София", които след разрива с кмета Васил Терзиев продължават да са начело на голяма част от територията на града, вече съставиха списък на обектите, които са важни за техните квартали, но не присъстват в капиталовата програма. Борис Бонев написа във Фейсбук, че ако исканията им не бъдат чути, общинските му съветници няма да подкрепят проектобюджета. Кметове на ПП и ДБ също започнаха да изброяват какво са поискали и какво зам.кметът по финансите Иван Василев им е отпуснал. Общият знаменател в изказванията бе, че списъкът с готовите проекти е значително по-дълъг от това, което шефовете на "Московска" 33 ще финансират.
На всичко Терзиев и Василев отговориха с горе-долу едни и същи думи: и ние искаме повече, но
финансовите възможности на София са такива
Двамата обещаха да проучат пътищата за привличане на допълнителни средства. "Градът има нужда от повече финансиране, за да отключи потенциала си“, коментира Терзиев. Василев допълни, че рекордният бюджет не го радва особено, защото по днешните цени на строителството с него може да построи по-малко, отколкото с по-скромни суми в минали години. Той каза също, че опитът вече го е научил, че в капиталовата програма трябва да се включват само обекти, които наистина има шанс да се реализират през годината. "Не искаме те да фигурират просто като номер, за да ги видят хората, а после нищо да не се случи. Търсили сме реалистични проекти, за които има проведена процедура и дори избран изпълнител", каза заместникът на Терзиев.
Всъщност въпросът е защо приключените конкурси са само толкова? Налага се отговорът, че днешната администрация все повече затъва в добре познатата инерция на "когато стане". Макар всички отлично да знаят, че в София има важни обекти, за които кметът и заместниците му нямат право да са пасивни, понеже приключването им ще донесе много ползи на града- по-добра свързаност на големи територии, облекчаване на трафика, улесняване на паркирането. И не, тук не става дума само за метрото, а за строителството на ключови улици и булеварди.
Развръзката за тези обекти се чака от години
и Фандъкова постоянно търпеше критики, че ги мести от бюджет в бюджет. При наследника й не се вижда особено ускорение. Един от ключовите обекти без срокове в бюджет'25 е строителството на т.нар. Източна тангента. Става дума за около 600-метров участък, който ще свърже бул. "Владимир Вазов" в ж.к. "Левски" със Северната скоростна тангента. Заради липсата на Етап 1 от Източната тангента на живеещите в околните квартали ежедневно се налага да пътуват по 11 км., за да се доберат до ССТ. След реализацията му от ж.к "Левски" до нея ще се стига за около 1 мин.
Строежът се обещава от повече от 10 г. След дълго чакане при Фандъкова за изпълнител бе избрана компанията ДЛБ, която се смята за свързана с бившия общински съветник от ГЕРБ Орлин Алексиев. Преди дни от "Московска" 33 съобщиха, че договорената през 2021 г. цена вече не е възможна и че ще се върви към откупуване на проекта на ДЛБ, прекратяване на договора и обявяване на нов конкурс. Това било причината през 2025 г. за Източната тангента да се предвидят под 150 000 лв., макар че м.г. сумата бе 3,64 млн. и тогава се говореше за старт на строителството.
Преди дни Иван Василев каза, че такова не може да се очаква и през тази. В отговор Борис Бонев и кметът на "Подуяне" Кристиян Христов (също от "Спаси София) се появиха на мястото, където багерите трябва да започнат да копаят. Те заявиха, че ще настояват новият търг да се забърза и в бюджета да се заложат пари за строителство. Бонев поясни, че при ново забавяне има опасност собствениците на отчуждените имоти по трасето да започнат да си ги искат обратно.
Равностоен на Източната тангента като значение
е доизграждането на бул. "Копенхаген", който трябва да свърже "Младост" с Горубляне и "Дружба". На тези около 1,2 км. се залага да облекчат километричните задръствания по бул. "Александър Малинов". В бюджет'25 г. за "Копенхаген" са предвидени 1 млн. лв. Зам.кметът по финансите вече обясни, че сумата ще отиде за проектиране и че "най-вероятно догодина ще се предвиди повече за активна работа".
Не стана ясно защо работата на "Копенхаген" се връща почти в началото, след като при Фандъкова обектът значително бе напреднал. След години на отлагания през 2022 г. най-после бе обявена процедура за избор на строител. След това обаче Терзиев спря този търг заедно с още 20 поради "незаконосъобразност на процедурите". Ходът изглеждаше оправдан, тъй като конкурсите на предишната администрация перманентно предизвикваха съмнения за толериране на приближени фирми на ГЕРБ. Новият кмет обяви, че неговият анализ показва същото. Заместникът му Василев увери, че в кратки срокове ще се изработят по-справедливи критерии и ще се обявят нови конкурси. Впоследствие стана ясно, че спирането на търга за "Копенхаген" е обжалвано и съдът е указал победителят да се избере измежду фирмите в прекратената процедура. По всичко личи обаче, че през 2025 г. първа копка на "Копенхаген" няма да има. Това е много лоша новина за жителите на "Младост", а и не само.
Списъкът с първостепенни обекти,
които общината обещава от години, е дълъг, затова накратко за още два нестихващи ужаса за столичани. Първият е за конкретен район, а вторият засяга всички в града. От 2013 г. живеещите на бул. "Скобелев" при НДК чакат кметството да премести уж временното трамвайно трасе, което минава на по-малко от 2 м. от прозорците им. Обитателите на зоната вече на две инстанции осъдиха за бездействие първо Фандъкова, а после и Терзиев. В решението на съда пишеше, че според категоричните заключения на медиците продължителните наднормени нива на шум влошават здравето на живеещите наоколо. Въпреки това вече е почти сигурно, че работа на НДК няма да започне и т.г.
Вторият пример са кварталните паркинги, от каквито цяла София има нужда. М.г. в капиталовата програма имаше дълъг списък с обекти, които трябваше да се завършат или да се проектират. По нито един от тях обаче не се видя особен напредък. Затова сега изглежда излишно да се описва какво общината обещава за тази, тъй като вече е под въпрос дали тя има капацитет да го реализира.
Освен в местенето на обекти от бюджет в бюджет, Терзиев и хората му вече показаха "приемственост" и в това да ограждат с грозни ламарини емблематични места в София, които не могат да ремонтират и социализират. Към наследството на Фандъкова - разкопаният от години площад "Света Неделя" и рушащото се северно крило на Централната минерална баня, Терзиев вече добави свой "експонат"- пространството около
Паметника на съветската армия
През март 2023 г. общинският съвет даде задача за Фандъкова да обяви международен архитектурен конкурс за обновлението на Княжеската градина след задаващото се премахване на ПСА. През август с.г. тя възложи тази отговорност на бившия главен архитект Здравко Здравков. Скоро след това пространството около паметника бе оградено, а през декември 2023 г. демонтажът започна. След серия от обжалвания и съдебни решения той приключи през пролетта на м.г. и оттогава зад оградите не се случва нищо.
Миналата година в СОС бе внесено нещо като предложение за "конкурс на конкурса". "Синя София" на проф. Вили Лилков направи повторно искане да се организира състезание за архитекти за обновлението на Княжеската градина. С подкрепата на ПП-ДБ-"Спаси София" и на ГЕРБ то мина в част от комисиите на СОС. Впоследствие Васил Терзиев поясни, че процедурата вече е тръгнала и че няма нужда от втора.
През ноември обаче стана ясно, че за година и нещо главният архитект не е направил много по въпроса оградите около ПСА да се махнат скоро и зоната да се върне на хората. Съобщено бе, че на екип на УАСГ е дадено да прави техническо задание за конкурса, въз основа на което да се изработи проект за изменение на действащия план на парка. За целта са заснети и фасадите около Княжеската градина. Разбра се още, след обсъждане в НАГ документът е бил върнат в УАСГ и оттогава досега оттам няма ни вест, ни кост.
В проектобюджета за 2025 г. липсват каквито и да е ангажименти за Княжеската градина. Това означава, че още поне година грозните огради ще продължат да крият от погледите и едно от малкото места за разходки в центъра, което би трябвало да е градско бижу, но всъщност все повече се превръща в язва в сърцето му.
