В неделя, на партийния форум на "Да, България" (ДаБГ), се чуха доста адекватни оценки за състоянието на десницата в България, в частност на организацията. Много делегати подробно очертаха проблемите, довели партията до устойчиво посредствено ниво и, нещо повече, сравнително ясно показаха пътя за излизане от политическия тупик. Това е просто прекрасно. В същото време същите хора дадоха да се разбере, че останалите им партийни силици не са чак толкова големи, че да върнат решително традиционната българска десница на пътя на победата. Конференцията бе пропита с мисълта - знаем, че сме зле, трябва да направим нещо, но пък и целият свят не е цъфнал и вързал...
Всичко това означава, че предстоят месеци, в които новото ръководство на ДаБГ - тази демократична диархия -
ще трябва да се позиционира бързо -
дали решително ще реформира партията или ще продължи досегашната ситуация, в която шепа трудоустроени политици живуркат удобно за сметка на сериозните резултати, които би могла наистина да има основната дясна партия на България.
На конференцията се чу, че ДаБГ трябва "да поиска властта" (Христо Иванов) и партията трябва "да модернизира страната" (Божидар Божанов). Подобни заявки са най-грешното нещо, което партиен строител може да декларира в период, в който ясно съзнава, че му предстои тежка промяна вътре в организацията - тази партия не е наясно с идейните си основи, няма почти никаква коалиционна култура, няма дори нормална структура и основно се схваща като картонена опозиция. След години съществуване ДаБГ узря за мисълта, че необходимо изработването на дясна демократична доктрина за всички сектори и политики и обръщане към средната класа с "нова оферта". Т.е. налице е класическата дилема на партиеца - иска властта, но тепърва ще мисли какво да предложи на електората.
Всичко това не е лошо -
даже е прекрасно, че някой мисли
Хубаво е, че ДаБГ най-накрая се позиционира в дясноцентристкото политическо пространство. След години на либерални залитания (в среда, в която няма сериозен либерален електорат - по Христо Иванов), ДаБГ се насочва решително към Европейската народна партия, където й е мястото. Дано да е така.
Също хубаво е, че в партията стигнаха до идеята, че е необходимо "да работим с организации, които имат различен политически профил" (пак Христо Иванов). Досега ДаБГ бе самодостатъчна, изолационистка партия - тя бе екзистенциална организация, за която всички други са ад. Сега положението на думи се променя - инвестира се в идеята за широки съгласия, наясно са, че мнозинство може да се формира само в диалог с Другите. Наистина е добре, защото в днешните времена претенциите за политическа уникалност са вдъхновено малоумие.
ДаБГ заговори за обединение на десницата,
така както БСП мина на режим обединение вляво. Разбира се, това е ок - никое пространство не е прокопсало раздробено. ДаБГ сега открито говори за по-тясно сътрудничество с ДСБ, вкл. за обединение на двете формации на конфедеративен принцип. Нещо повече, усеща се промяна в отношението към "Синя България", КОД... "Ако продължим да се делим по този начин, ГЕРБ със сигурност ще се върне на бял кон", казва Ивайло Мирчев. Така е... Просто опитът показва, че вождовете трудно се отказват от мижавите си феоди...
"Трябва да излезем от протестно-корективния режим" - се чу онзи ден на конференцията. Мъдро..., но не съм сигурен, че в партията разбират какво означава това. Градската десница отдавна се превърна във военно крило на либералната демокрация и сега е малко трудно да се разбере как трябва да внимава и с либералния си уклон, и с протестърството си. Въобще не е проблем, че ДаБГ може да минава бързо в протестърски режим, проблем е, че не може да излезе от него. ДаБГ съществува в определяне на теми и граници, с които да детерминира присъствието си, но забравя, че това съвсем не е достатъчно за сериозна политическа партия. Това, че на знамето пише "Съдебна реформа", а на граничната бразда е изковано името на Пеевски, съвсем не стига и точно от този режим - от този заден вход в подсъзнанието на електората, трябва да се излезе. Иначе е ясно - да събереш хора на площада е сила - единствената сила, от която Бойко Борисов, примерно, разбира. Още по-ясно е, че "трябва да надраснем културата на това, че ние сме една протестна общност, която емоционално и сезонно се мобилизира, спира нещо, после се изпокара и се разотива".
ДаБГ се опитва да разбере държавата, в която живее.
И това е хубаво. За съжаление, не е сигурно, че партията е наясно със света, в който живее. Например, Христо Иванов приема, че се случват 2 неща - "разпад на либералния международен ред такъв, какъвто го познаваме", и "голямата технологична промяна". Така е. Ненадейно обаче стига до извода, че "в тази ситуация на несигурност България трябва сама да бъде гарант за своята сигурност". Пази боже, България да бъде сама гарант на своята сигурност...
Градската десница изрази ясна готовност да излезе от безвремието, в което пребивава от дълги години. Години, в които безгрижно предлагаше ерозирали идеи на отчаян електорат. Това, че градската десница търси своето ново начало, е и оценка за свършеното и обещание за бъдещето. Сега наистина е време за действие.
