Скоро ще стане година, откакто започна битката за надмощие в ДПС, която разцепи партията. От самото начало Ахмед Доган и хората му се оказаха в по-слабата позиция. Те изгубиха контрола върху управлението на движението, не успяха да запазят марката ДПС и (поне засега) се провалят в съдебната битка, която водят срещу претенциите на Делян Пеевски да ръководи еднолично партията. Отгоре на всичко Доган изтърпя публичното унижение да го изпъдят от сараите, които бяха символът на неговата сила и влияние.
Това имаше ефекта на шок,
както върху поддръжниците му, така и върху страничните наблюдатели, които дотогава безусловно вярваха в легендата за всемогъществото на почетния лидер. Заради това доганистите подхванаха протести срещу загубата на сараите (оказали се фирмена собственост), а сега направо влязоха вътре, само за да бъдат изхвърлени от полицията. Изглежда в техните представи връщането на луксозния дом на Доган трябваше да бъде демонстрация на решимост, а намесата на МВР само им даде повод да повторят тезата си, че съперникът им Пеевски насъсква срещу тях държавните институции.
Е, хубаво, привлякоха вниманието на медиите. Получиха възможност да се оплачат, че държавата се използва срещу тях; че Доган несправедливо е прогонен от сарая; че управляващата коалиция се стиска с постовете и не желае да им отстъпи нищо. А, и се заканиха (за кой ли пореден път), че може и да напуснат парламентарното мнозинство. Нищо, което да не сме чували и преди.
Каквото и да са мислили доганистите, че правят,
идеята да се върнат в сараите беше възможно най-лошата,
която можеше да им хрумне. За последните 20 години палатите на Доган се превърнаха в символ – не само на неговия личен и политически успех, но и на арогантното могъщество на ДПС. Както и в постоянен източник на раздразнение за повечето хора у нас.
Протестите през 2020 г. започнаха с гражданско недоволство пред крайморския сарай и съвпаднаха с влизането на служители на прокуратурата в президентството. Тези две събития отключиха политическата криза, чиито последствия тресат държавата и досега. Тогава доганистите събраха цяла армия от разярени партийци, която да брани сарая от нетодуващите граждани, и направиха ДПС да изглежда като лична охранителна фирма на почетния лидер.
На такава приличаше и миналата година, когато поддръжниците му излязоха на улицата, за да бранят недоказаните права на вожда си върху палата. А сега демонстративно се настаниха в имота, сякаш за да покажат, че нещата трябва да се върнат както си бяха. Тази
носталгия по времената на "обръчите от фирми"
и "разпределението на порциите от властта" (фрази на самия Доган) може и да се харесва на депесарския елит, но не и на мнозинството от българите, за които това е само белег на "преяждане с власт".
Това положение на нещата вбесяваше и много избиратели на самото ДПС, на които им беше дошло до гуша върхушката на движението да забогатява, докато те тънат в мизерия. А Пеевски използва това като кукичка, на която да хване част от поддръжниците на партията с популистката манипулация за "Новото начало".
Интересното е, че единствено Доган в неговата фракция схваща колко сериозна е тази заплаха. На срещата в боянския сарай той констатира, че партийните шефове са свикнали да общуват само с първенците по места, а са забравили обикновените хора. "Не може само с елита да се прави политика. Силата на ДПС беше в живата връзка с хората, с избирателите, а като гледам, тази връзка буксува ... Загубим ли тази връзка ставаме корпоративна партия", посочи той.
Късно се присети.
Тази властова система, откъсната от хората,
се оформи много отдавна, още когато той пряко ръководеше партията. Сега Доган е решил, че изходът е да лансира комсомолците на ДПС (поне тези, които са му останали верни) като нови, неопетнени лидери. Така се надява, че ще убеди разколебаните си поддръжници, че няма нужда да се обръщат към "Новото начало", ако искат промяна в партията.
Самите младежи призоваха Доган да поеме оперативното ръководство, да се преразгледа участието в управляващата коалиция, а депутатите на ДПС-ДПС да се откажат от имунитетите си, за да не остане "обществено съмнение, че партията е заложник на частни интереси". Това изявление дойде от същата среща в сараите, в които младите кадри изглежда се чувстваха точно толкова комфортно, колкото и старите. Може ли да се очаква промяна, ако всичко отново тръгва от омразния на българите палат?
Междувременно, поддръжници на Доган продължават да го изоставят и да се вливат в редиците на "Новото начало". Фракцията му се обезкървява, а управляващата коалиция на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, удобно разположена върху гърба на Пеевски, третира доганистите с открито презрение. А те какво правят? Търсят убежище в сараите, без да държат сметка до каква степен хората презират свързаното с луксозния имот минало. Е, тогава ще си останат в миналото.
