"Почти пълно", Миряна Башева
издателство "Бард"
Обичаната поетеса Миряна Башева (1947 - 2020) издава последната си книга с нови стихотворения "Ние сме безнадежден случай" през 1997 година. Следващите й книги са антологични и съдържат различни подборки от вече издавани текстове. През 2014 е отпечатана "Почти пълно", и както подсказва заглавието, тук тя е събрала почти всички свои поетични произведения, включително текстове на естрадни песни и на песни от филми - като "Тече, всичко тече" и "Къде са ми детските книжки". Нейната поезия се пее и звучи по радиото през 80-те и 90-те години на миналия век и всеки може да я цитира, дори и без да знае, че думите са нейни.
Почитателите на Миряна Башева не са по-малочислени и днес и доказателството е, че "Почти пълно" - също както по-старите й стихосбирки - е изчерпана бързо и отдавна. Затова не трябва да отминем без внимание жеста на "Овергаз", които инициираха отпечатването на нов тираж на тази ценна книга (който междувременно отново се превърна в рядкост). Предговорът е елегантен и кратък: "Овергаз издава тази книга с благодарност към наследството на един от най-живите български поети – Миряна Башева. Социалистическата критика я нарече Поетесата на космическата нежност. Но нейният хулигански стих манифестира много повече от нежност, била тя и космическа. Непримиримата й поезия, пълна с огън и веселие, винаги ще ни държи нащрек."
Стихотворенията в "Почти пълно" са подредени по азбучен ред. Тази привидно механична подредба създава неочаквани съседства и междутекстови връзки. Ярките, категорични настроения, резките жестове и дълбоките съзерцателни моменти се редуват динамично, прозренията приковават вниманието ни, литературните препратки ни карат да оставим книгата настрани и да се впуснем в припомняне и изследване на стихове, които да прочетем с нов поглед.
Преди 1989 година тази поезия е нарушавала реда, взривявала лицемерието, казвала с ясен глас истини, както малцина са посмявали. Днес тя звучи още по-смущаващо и остро. Макар че сега живеем със самочувствието, че всичко е позволено, и всеки се изказва от незначителната висота на своята трибуна в социалните мрежи, общият ефект е посредствено и страхливо, безволево мрънкане. Стихът на Миряна Башева обаче не е загубил горчивата си ирония, ускорението и точността си.
"…горчиво и зло да плача
над всеки безсмислен ден,
да късам сърце и нерви
от ярост пред всеки враг,
да казвам на червея – червей,
и на глупака – глупак!..."
Пак заради азбучния ред най-страшното стихотворение за смъртта – "Любов", е някъде в средата на книгата, и след него, във вид отново годен за любов, продължават да препускат още и още жизнелюбиви стихотворения, до последния категоричен ред в книгата, който казва буквално "Аз съм тук." Миряна Башева гледа на нещата отвисоко, смело, едновременно иронично и дълбоко, съдбовно сериозно. Думите й събуждат, вълнуват, бият шамари за свестяване, възвръщат усета за истина, смелост и достойнство. Отварят очите и изправят гръбнака на читателя. Окуражават и се смеят. "Но стига нощ – кукурига утро!"
"Овергаз", "Бард", отпечатайте още. Страшно много не ни достига Миряна Башева.
