"Родиния", Николай Терзийски

издателство "Жанет 45"

Роман, съставен от разкази или разкази, сливащи се в роман – въпросителните около жанровото определение на новата книга са зададени на корицата, но отговорът им отива на заден план още от първите страници. Героите са толкова свежо описани, че погледът бяга по редовете в преследване на други загадки – какво ще се случи с тези хора, как са станали такива, какви са били преди. Не само жанрът се изплъзва, дори литературните родове са смесени и разколебани, защото прозата на места е наситено поетична, а някои интимни, камерни преживявания са развити и се разпростират в епични мащаби, при това без да губят нито искра от лиризма си.

Хлабавата връзка между последователно разказаните епизоди позволява да не се държи толкова педантично на хронологията на събитията, да има разминавания в детайлите, да се позволи на всеки герой да допуска свои фактологични грешки, да знае само своята идеална част от истината. В същото време всички тези художествени герои споделят с непоколебима искреност, самото им преживяване е пресъздадено достоверно, смело и с истинско разбиране. Епизодите следват психологически убедително, и въпреки това периодично пред читателя се изправят въпроси, неясноти, различни страни на една и съща истина, които обаче не съвпадат точно. Самата истина е като гигантски пра-континент, който се е разпаднал, и всеки от героите се отдалечава от старата си родина, променя се, парчетата земя се ронят в различни океани, попиват вода от дъжда на нови небеса, извъртат се, и макар че привличането между тях не изчезва, те никога вече не могат да се съберат отново в едно цяло, и дори при някой при случаен допир пак не могат да се слеят, защото вече не си пасват както преди.

"Преди Родиния, милиард и половина години преди днес да се срещнем с теб тук, пак е имало един-единствен континент, Нуна. Преди него е имало и други... Какво означава това? Дори на Цанко, дето ти напълни колата с бензин, ще му стане ясно. Всичко това са цикли, Стефане. Това е цялата ни история – свързване и разделяне. Сливане и разпадане. Самосъздаване и самоунищожаване."

Този географски процес се повтаря във всички времена и на всички нива. Случва се на континентите, в държавите, в града, в селото, в семейството и в сърцето на всеки човек. Толкова е естествено, че съпротивата би била излишна – но само ако хората не се обичаха. Пропуснатите шансове; нуждата да принадлежиш, да се грижиш за някой любим; саможертвата, която се усеща като щастие; необходимостта да се развиваш, изявяваш, да получиш одобрение, признание, награда; но и да принадлежиш, да се прибереш, да се притаиш на място, което не е забравило очертанията на някогашното ти детско тяло. Всички тези пулсации, които се изключват взаимно, и въпреки това са присъщи в една или друга степен на всеки, правят микроскопичните села с по неколцина жители значими; съвършена проба на човешкото. Селата и градчето недалеч са универсален образ, автентични, но и глобални образи, далеч извън и над тесния плет на локалното и провинциалното. Кръчмата "Океания" побира целия свят. Двете села са полюсите. Горният и долният. А Средовград май е някъде на Екватора. Книгата на Николай Терзийски е ярко, сладко, свежо българска, но категорично преводима, част от съвременната световна литература.

И в тази своя книга авторът е втъкал музика от различни стилове и епохи, рок, народно, коледна песен, класика. Включително песен, която не съществува, и читателят, който вече е преровил интернет, за да я открие и да провери върху себе си въздействието й, така привлекателно описано на цели страници, се чувства въвлечен в игра. А след това и малко смутен, засрамен и развеселен – защото героят на историята повтаря същите действия, докато търси песента, и също открива, че тя не съществува. Впрочем, заглавието е "Да се влюбиш в някого, който не съществува". Това е само пример за безкрайните големи и малки приключения в "Родиния", за притегателната й сила и въздействието й, различно на всяка страница, фино, интелигентно и игриво, динамично, остро, пастелно, носталгично, отчаяно, всякакво, само не и скучно.

И разказано на красив и чист, искрящ български. "Някога не беше толкова тихо. Чуваха се и гласове – крясъците на съседските деца напукваха прозорците му, лаят на кучетата от улицата клатеше керемидите по покрива, а смехът на младите момичета гъделичкаше старите ключалки, спускаше райберите и разтваряше вратите, за да нахлуят след тоя смях и подсвиркванията на момчетата и да започнат да преобръщат вазите с цветята и кристалните сервизи."

"Родиния" си заслужава четенето, та дори само заради удоволствието и радостта от словото.