Населението на страната в края на 2024 г. е 6 437 360 души. В сравнение с предходната година намалението е с 8121 души, или с 0.13% по-малко. Броят на живородените деца е 53 428 и намалява спрямо 2023 г. с 6.6%. Броят на умрелите е 100 736 души и, макар и с малко - само 0.3%, също намалява спрямо 2023 г. Увеличава се обаче преждевременната смъртност - под 65-годишна възраст, която и без това е доста висока спрямо ЕС. Това показват данни за демографските процеси през 2024 г., публикувани днес от НСИ.
В шестте най-големи града с над 100 000 души население е настъпило разместване. Със 121 249 души население Стара Загора вече е петият град на България, измествайки Русе на шесто място. Разликата между двете населени места е символична - старозагорци водят с 81 души пред русенци, които са 121 168. София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора увеличават населението си, докато в Русе то намалява с 948 души. Това води и до разместването - през 2023 г. русенци бяха с 909 повече от старозагорци. В град София вече живеят 1 205 548 души при 1 196 806 души население в края на 2023 г.
Градове с население над 100 000 жители към 31.12.2024 г.
В сравнение с 2023 г. шест области увеличават населението си, като най-голямо е това увеличение за областите Кърджали и Бургас, съответно с 2 и 1.2%. При областите Видин и Смолян е отчетено най-голямо намаление - с по 1.7%. Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 295 931 души (20.1%). Четири са областите с население над 300 хил. души - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
В 81 общини с население под 6000 души живеят едва 4.4% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 41.1% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 295 931 души), следвана от Пловдив (329 489 души) и Варна (327 424 души). Най-малката община е Трекляно - 522 души.
РАЖДАЕМОСТ
Коефициентът на обща раждаемост през 2024 г. е 8.3‰ при 8,9 за 2023 г., т.е. намалява. Това е броят живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината. Броят на живородените момчета (27 377) е с 1326 по-голям от този на живородените момичета (26 051), или на 1000 живородени момчета се падат 952 момичета. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, и Ямбол - 10.0‰, а най-ниска в областите Смолян - 5.2‰, и Перник - 6.1‰.
Коефициент на раждаемост по области през 2024 г.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.9 години за област София (столица). След като през 2023 г. имаше намаление на ражданията от непълнолетни майки, сега те се увеличават. Броят на живородените деца, родени от майки под 18 години се увеличава от 2753 през 2023 г. на 2817
през 2024 г.
СМЪРТНОСТ
Коефициентът на обща смъртност е 15.6‰ при 15.7 за 2023 г. Това е броят умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението. На 1000 жени умират 1064 мъже. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.7‰), отколкото в градовете (13.8‰). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 24.3‰, Монтана - 21.5‰, и Кюстендил - 21.3‰. Най-ниска е смъртността в област София (столица) - 11.3‰.
Коефициент на смъртност по области
Преждевременната смъртност през 2024 г. е 20.2% и леко се увеличава спрямо предходната 2023 г. (20.1%). Това е относителният дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13% от всички умрели жени, докато при мъжете делът е 27%.
През 2024 г. в страната са починали 238 деца на възраст до една година (281 през 2023 г.), а коефициентът на детска смъртност е 4.5‰. За сравнение, през 2014 г. коефициентът на детска смъртност е бил 7.6‰, а през 2023 г. - 4.9‰.
ВЪТРЕШНА МИГРАЦИЯ
Общо 96 833 лица са променили населеното място, в което живеят. И през изминалата година не се проявява феноменът от пандемията, когато вътрешната миграция беше основно от град към село. Както и през 2023 г., тенденциите са се върнали към обичайното. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (41.4%), последвано от направлението „село - град“ (26.1%) и „град - село“ (22.8%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 9.7% от мигриралите лица.
ВЪНШНА МИГРАЦИЯ
През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, т.е. емигрирали са. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%). Спрямо 2023 г. има известно намаление (mрез 2023 г. 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина), но предпочитаните държави остават същите.
52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, като тук са и завръщащите се българи. 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%). В този ТОП 3 сирийците изместват руснаците, които държаха 9,7% от входящия поток през 2023 г. Тогава турците и украинците отново бяха на първите две места, но входящият поток беше 56 807 души.
ЕСТЕСТВЕН И МЕХАНИЧЕН ПРИРАСТ
През 2024 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 47 308 души. Това е разликата между живородените и умрелите. През 2023 г. отрицателният естествен прираст е бил 43 809 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения
прираст, е минус 7.3‰ (разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от средногодишния брой на населението.). Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 5.5‰, а в селата - минус 12.5‰.
Всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са
областите София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 17.2‰, следвана от областите Перник - минус 14.8‰, и Габрово - минус 14.6‰.
Механичният прираст (нетното салдо от външната миграция) е положителен, което е тенденция от няколко години - плюс 39 187 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. През 2023 г. по тази линия сме били на плюс с 41 580 души.
Като се има предвид, че основно имигрантите са от Турция, то е очаквано, че с най-голям механичен прираст е Кърджали. В тази област коефициентът на нетна миграция е 28.6‰ (отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1000 души). Следват Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-5.0‰) и Монтана
(-1.9‰).
БРАКОВЕ И РАЗВОДИ
През 2024 г. са регистрирани 20 643 юридически брака - с 1157 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.2‰ (брой сключени бракове на 1000 души население). Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210) са сред населението в градовете. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.8 и 30.9 г. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.4 години за мъжете и 0.5 за жените.
За 83.8% от жените и 83.6% от мъжете сключеният граждански брак през 2024 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са София (столица) и Разград - по 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин - 2.4‰.
Броят на разводите през 2024 г. е 8650, или с 438 по-малко от регистрираните през 2023 г. Най-голям е делът на браковете, прекратени по
„взаимно съгласие“ (67%), следват причините „несходство в характерите“ (20.2%) и „фактическа раздяла“ (11.8%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.2 години. За 2023 г. статистиката дава средна продължителност 15.4 г.
