Зад това заглавие се крие не една, а две кинопремиери. Най-важното сходство между тях е, че са вторични и средняшки екшънтрилъри, които биха красили каталога на стрийминг платформа, нежели големия екран. Но това е, което предлагат в момента българските киносалони. И парадоксалното е, че ако ви се налага да избирате между двата - по-добре е да изберете този с двойка в името...
"Аматьорът"
"Оскар"-ът за най-добра мъжка роля, който Рами Малек получи преди шест години за "Бохемска рапсодия", е умерено несправедлив, понеже превъплъщението му в легендата Фреди Меркюри съвсем не бе основният недостатък на филма. Но и оттогава насам актьорът не е изиграл нито една роля, с която да бъде запомнен: от плиткия злодей в последния 007 "Смъртта може да почака" до ключовата, но триминутна изява в атомния епос "Опенхаймер".
"Аматьорът" е първата възможност за титулярна роля, която му се отваря след големият успех, и положението е: по-добре да не я беше приемал. Филмът на режисьора Джеймс Хоус по шпионския роман на Робърт Лител е компетентно изпълнен и безумно скучен. Всичко в него е вторично: което не е преписано от поредицата за Джейсън Борн, е взето от трилогията за отмъщение "Твърде лично" с Лиъм Нийсън, без да споменаваме наследството на Джеймс Бонд или Джон льо Каре.
Аматьорски "Аматьорът" не е, но е напълно трафаретен, а звездата му - антихаризматична. С дребния си ръст, измъчена мимика и пълна липса на интерес към екранния героизъм, Рами Малек е пълната противоположност на Джон Уик. Филмът - и неговият герой - изглеждат най-убедително в първите 30 минути, когато той е тих и сдържан човечец, компютърен специалист и анализатор в ЦРУ. След като съпругата му е убита в терористичен акт в Лондон, програмистът решава сам да тръгне по петите на виновниците и да не допусне нищо да застане между него и отмъщението. В масовото кино, доминирано от насилие, би било облекчение да видим персонаж, който разчита на ума си, за да накаже лошите. Тази надежда обаче се изпарява бързо: Малек се отдава на кървава разправа с враговете си, от което героят му и моралната тежест на "Аматьорът" окончателно олекват.
Малко по-интересни са ролите на Лорънс Фишбърн и Джон Бърнтол, за когото ще стане дума и в следващия филм.
YouTube"Счетоводителят 2"
Всеки път, когато Холивуд реши да заснеме продължение на филм, който не е бил нищо особено сам по себе си, той заменя долари срещу умиращите мозъчни клетки в публиката. "Счетоводителят" от 2016 г. беше приятно непретенциозно развлечение, но за сметка на това доходно: приходите му надхвърлиха около четири пъти скромният (за големите студиа) бюджет от 40 милиона долара. Така че единствената пречка пред продължение бе натовареният график на звездата Бен Афлек. (Носител на две награди "Оскар", разбираемо не за актьорското си майсторство.) Девет години по-късно той се завръща в костюма на аутистичния счетоводител, който с еднакво хладнокръвие пресмята баланси и избива лошите. Също както първия път, режисира Гавин О'Конър и сценарият е на Бил Дюбок. Аха да ги похваля, че този им опит е по-стегнат от първия, и те се разляха в 132 минути, които тежат като камък на шията. Спокойно можеха да са 85 и тогава щеше да е мускулест, занимателен екшънтрилър.
За разнообразие, този път героят има брат - в ролята Джон Бърнтол - също бандит като батя си, но не счетоводител, а обикновено момче за мокри поръчки. Между двамата има симпатична физическа прилика. Но нямаше да е зле да върнат и Ана Кендрик и Дж. К. Симънс! Или поне да се въздържат от заемките от комиксови филми: като сложената ни в клин, ни в ръкав детски хакерски кръжок, който изглежда като нещо водено от Чарлз Ксавие. Но явно Афлек ще остане завинаги свързан с пелерината на Батман. Е, поне е значително по-убедителен отмъстител от тоя мухльо Малек.
