Пленителната Силвия Петкова вече е сред онези посветени актьори, стигнали до заветния висш пилотаж на сцената – играла е Шекспир, сега играе в моноспектакъл. И ако участието й в "Напразни усилия на любовта" в репертоара на театър "София" е част от миналото, макар и славно, то "В областта на сърцето" от Яна Борисова е същинското артистично настояще на Силвия. Героинята в тази романтична комедия – Мона, е уловена в мига, в който получава покана за парти за рожден ден от мъжа, изоставил я след тригодишна връзка на приливи и отливи. Само до нея ли е отправено съобщението, или до всичките му телефонни контакти? Да отиде или да не отиде? И ако отиде, как да се държи?... Мона/Силвия с обезоръжаваща непринуденост пробва тоалети, разбива коктейли, връща се към особеностите на мъжкото и женското поведение в началото, в продължението и в края на романтичните отношения. Тя е и силна, и уязвима, сърцето й вибрира като треперушка в лутането между страха и предизвикателството, а думите й рисуват словесната кардиограма зад крилатата фраза "Още мога да се надявам, но вече мога и да се отчая"… Каква вест ще й донесе финалното съобщение за вечерта?... Първата възможност да разберете е на 12 май в столичния "Theatro отсам канала", а на 27 май – и във Варна.
След четирите изиграни дотук представления, какво е усещането да си сама на сцената? Силвия отговаря без да се замисли, цитирайки заглавието на една от култовите пиеси на Борисова: приятнострашно! "Бях много изненадана, когато тя ме покани за този проект. Изуми ме, че го е създала специално за мен. Не съм си представяла, че преди 50 бих направила подобна крачка, но си казах, че такава възможност каца на рамото само веднъж. И ще бъде изключително тъпо от моя страна, ако не се метна и не опитам. После ще съжалявам цял живот. Така че страх-не страх, ето, вече е факт", разказва актрисата. И пожелава дълголетие на моноспектакъла, за да може да го обогатява непрекъснато с нови търсения и с натрупан с годините житейски опит.
"В областта на сърцето" не е биографичен текст, но е скроен по нейните душевни мерки. Яна Борисова явно ги е преценила точно, още когато преди две години кани Силвия да стане част от екипа на поредицата й авторски спектакли "За любовта…", в които поле за изява получават само някои от най-интересните и оборотни родни актьори. "Вероятно през това време съм направила добро впечатление и тя харесва как поднасям нейните текстове. Така си го обяснявам аз, това е моята версия. Не съм я питала "Защо избра мен?" –
твърде съм скромна и срамежлива
за подобни въпроси и, да, самовлюбеността не е черта на моя характер“, споделя не без самоирония Силвия Петкова и добавя: "Направила го е, аз съм приела и вярвам, че това наше творение стана много искрено, емоционално, смешно, драматично и общовалидно – без значение на пол и ЕГН, на всеки се е случвало…". Логиката предполага, че и на нея също, но актрисата отрича героинята да й е чак толкова близка. "Честно казано, на мен чак такива неща не са ми минавали през главата, когато съм страдала от несподелено влюбване. А и като цяло не съм страдала от несподелени влюбвания, защото мен мъжете просто ме обожават, ха-ха-ха", отбелязва красивата Силвия с несвой глас, за да стане веднага пределно ясно, че се шегува. "Най-любопитното е, че от две близки мои приятелки получих две коренно различни обратни връзки. Едната каза, че нито за миг не е "видяла" Силвия на сцената, а другата – че все едно гледа Силвия в живота. За мен звучат като абсолютно невероятен комплимент и двете", категорична е тя.
Петкова има предизвикателни от актьорска гледна точка задачи и в "За любовта…". Яна Борисова сменя монолозите за всеки спектакъл от проекта и всеки от участниците се подготвя както сам прецени, което развива различни дебри от актьорската природа, смята Силвия. За нея процесът е много интересен и с колегите й са му толкова отдадени, че правят с удоволствие по 4-часови репетиции преди представление. "То е някакво емоционално влакче. Когато отидох да гледам като зрител преди първото ми участие,
толкова ревах, толкова се смях
Трептеше ми душата от вдъхновение и радост, че ми се дава да правя с толкова стойностни артисти нещо толкова стойностно, а не пошли смешки…", припомня си тя.
"За любовта…" е толкова вълнуващо преживяване за Силвия Петкова не на последно място и поради факта, че това е единственото заглавие, в което понастоящем голямата Цветана Манева може да бъде видяна на сцена. "Цветана Манева да е до теб, да наблюдаваш нейните емоции, да ставаш свидетел на реакцията на зрителите, дори само когато тя се появи в салона, пък камо ли като излезе на поклона – тогава изпитваш истинско преклонение и възторг. Защото тя е центърът на спектакъла, той е направен за нея, тя е нашата кралица там. Великите като нея не останаха много", благоговее Петкова.
Цветана идва на нейна репетиция за моноспектакъла и Силвия нарича този ден "най-красивия в живота си". На финала примата дискретно бърше сълзи, доверявайки: "Мразя някой да ме разплаква. Отдавна не ми се беше случвало…", което за младата й колежка е огромна чест. Що се отнася обаче до нея самата, тя не завършва "В областта на сърцето" разциврена: защото вярва в принципа, че сълзите са за зрителите в залата, а не за артистите на сцената.
От четири години Силвия е актриса на свободна практика. От почти десетилетие в трупата на театър „София“ сега са й останали спомени за срещи с отлични режисьори, няколко ценни приятелства – с Невена Калудова, с Мила Банчева, с Лилия Маравиля и само едно заглавие за доиграване – "Тирамису". Ала спектакълът изобщо не е "уморен", напротив – все още има тръпка и за актрисите в него, и за публиката, която срещат из страната. За всяко следващо представление режисьорът Николай Поляков дава нови насоки, измисля нови идеи. И въпреки че
"Тирамису" вече 13 сезона подслажда зрителите
билети трудно се намират. Петкова много си обича героинята в пиесата на Йоана Овшанко – скромната и набожна счетоводителка.
Силвия и Невена Калудова са рамо до рамо в "Пролетно тайнство" по Крис Грийнхалч в Театър 199 за любовната сага на Коко Шанел и Игор Стравински, а с Лилия Маравиля в ArtVent правят фурор в "Съседите отгоре" от испанеца Сеск Гай с помощта на сценичните си съпрузи Иван Бърнев и Емил Марков. Комедията говори без задръжки за семейната рутина, за брачния секс и възможностите за освежаването му с дръзки ходове, а Петкова е убедена, че екипът представя темите табу интелигентно и с добър вкус. Двете двойки застъпват две различни гледни точки за интимните отношения и всеки посетител би могъл да открие персонажа, който го олицетворява. "Искам да се вдъхновявам и да вдъхновявам. Целта ми е да правя смислени и стойностни неща. Да бъда на сцена, за да се лигавя, не ме блазни по никакъв начин. Не за това практикувам професията", казва възпитаничката на проф. Здравко Митков.
Въпреки силата на превъплъщението, и на сцената, и на екрана – във филма "Лов на дребни хищници" или в сериалите "Под прикритие" и "Пътят на честта", където не навсякъде героините са праволинейни, на актрисата зад тях някак си й личи колко добър човек е. Всъщност никога досега не й е бил поверяван чисто отрицателен персонаж, а много й се играе някоя Злодеида… "Не ми дават и това много ме мъчи.
Ама на тия кравешки очи дават ли такива роли?!
Не!", пак се шегува Силвия. И уточнява, че в момента е в процес на абсолютна трансформация, ето защо скоро, като съвсем се превърне в зряла жена, може да се предположи, че и тези роли ще дойдат.
Трансформацията си актрисата отдава на ЕГН-то и на натрупаните във времето разочарования от партньори. Не е тайна, че и двете й публично известни съдбовни връзки – с актьора Калин Врачански и с режисьора Зоран Петровски, завършиха с раздели. Около нея и в момента има ухажори, но никой не е успял да я уцели в областта на сърцето и тя твърди, че не се чувства готова да обича отново и да се довери: "На този етап още си лекувам раните. Но не съжалявам за нищо – аз съм била искрена, дала съм си сърцето и душата, не бих променила нищо от пътя си, честно казано". Пътят на честта…
Ценните уроци от тези любовни крушения й дават възможността да се завърне към себе си, да анализира защо се е променила и как, да постигне умиротворение. "Осъзнах, че цял живот живея за другите – те да са добре, а за себе си така и не се погрижих. Очевидно няма кой да го направи освен мен", с доза горчивина отчита Силвия. Но ни най-малко не се предава: "Искам да си отгледам детето достойно, да му осигуря каквото е необходимо – както на него, така и на себе си. Затова и попаднах в битовизмите, с които повечето хора се борят – кредити, жилища, ремонти… Но му се вижда краят. Само си мечтая да съм здрава, за да мога да работя и да се справя с всичко".
Както и да се развиват романтичните й връзки, едно е сигурно – синът на Силвия Сива Петровски
ще бъде винаги мъжът на живота й
"Толкова се радвам, че си го имам. Той е прекрасен, супер добри приятели сме. Много се наслаждаваме на времето си заедно. Понеже общо-взето и двамата не сме от най-приказливите, понякога нямаме нужда да си казваме каквото и да е. Или просто: Обичам те, мамче. И аз те обичам, щурчо! Добре ли си? Добре съм. Напълно достатъчно ни е…", изповядва Силвия Петкова за 8-годишния Сива. И когато говори за него, се усмихва широко, така че на езика й грейва сребърен пиърсинг. Като тийнейджърка Силвия решава, че е суперготин и до ден днешен си го носи. Сега е в очакване пролетното слънце да й върне луничките – друг грим почти не й трябва.
