Alexa, play my song! Това е като че ли най-често повтарящата се реплика в спектакъла на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" – Плевен, който гостува в столицата в началото на седмицата. Който има пари, той поръчва музиката, а освен всичко – домакинята на празника е и рожденичка. Може би звучи доста изненадващо, като се има предвид, че Alexa e виртуален асистент, разработен от Amazon, а пиесата е "Госпожица Юлия", създадена през 1888 г. Но не и като отчетем, че автор на сценичната адаптация е младата и много талантлива Теодора Лилян, завършила режисура в Санкт Петербург, която още с прощъпулника си на българска земя с мистичната "Русалка" по Пушкин и Набоков в Народния театър подсказа, че няма да се подчинява на брадати клишета.
"Госпожица Юлия" на Теодора Лилян е и творбата на Аугуст Стриндберг, и не е. Изчистен от "излишни думи", от дребни битови детайли, текстът е компресиран до няколко генерални теми и буквално пронизва с тяхната изключителна актуалност към днешна дата. На базата на написаното от Стриндберг, повтаряйки някои смислоопределящи мотиви, спектакълът изследва психологическото насилие от мъж над жена, от жена над мъж, от жена над жена; невъзможността да общуваш, без да се стремиш да подчиниш и унизиш другия; тънката граница между флирта и сексуалната агресия, така удобно деформирана в наши дни от героите и героините на #MeToo… Тези поведенчески константи, обследвани в зората на натурализма и психоанализата на Фройд, са живи и нямат намерение да мрат.
Действието, за разлика от оригинала, не се развива в "графската кухня". Персонажите изначално са подредени в кръг като на психотерапевтичен сеанс, като периодично се завъртат и сменят местата си. Дори столовете от мизансцена са подчинени на идеята за господство и потъпкване: единият е необичайно висок, докато друг е "клекнал" почти до земята. Ботушите на графа – символ на власт, също сменят носителите си. В един момент някой е в силна позиция, готов да смаже достойнството на другия, в следващия момент разположението на силите се променя…
В сюжетната рамка на спектакъла сякаш четиримата герои са съвременни артисти, които купонясвайки репетират и интерпретират вечната война между половете, залегнала в "Госпожица Юлия" – четвъртият (Делян Илиев), който по пиеса не съществува, е един вид режисьор в ролевите игри, влизащи в подготовката. Прекрачвайки неусетно рамката обаче те стават универсални Юлия – "принцеса" Юлия (Теона Димова), слугата Жан (отличен Антъни Пенев) и простоватата му годеница Кристин (Бориса Сарафова-Черкелова), вплетени в социално нетипичен любовен триъгълник. Защото освен движени от физически нагон, но и възпирани от кодекса на обществените нрави, героите в спектакъла (както и в пиесата на Стриндберг) са подвластни и на социалния реваншизъм. За Жан връзката с Юлия би могла да бъде онзи най-нисък клон, по който да се издигне нагоре в социалната стълба, за нея пък "грехопадението" с Жан е нещо като подранил и крехък феминистки бунт срещу строгите норми на нейната среда. Кое ще надделее – любовта или омразата, интимно-личното или социалното?...
Краят на илюзиите по пиеса е добре познат, но тук финалът е отворен – дори изкуственият интелект на XXI век няма отговор на въпроса кога ще пробием пашкула на социалното капсулиране и ще се научим да комуникираме, без да се нараняваме взаимно…
Спектакълът на Теодора Лилян е динамичен, лаконичен и експресивен, гледа се на един дъх от публиката, подредена на сцената, за да "воайорства". И е още един повод да следим с интерес движението на това име по театралната карта на България, а защо не и на Европа…
В "Госпожица Юлия", както и в "Русалка", Теодора работи в тандем с известния руски драматург Роман Должански – съратник на дисидента Тимофей Кулябин, сценограф на спектакъла е Олег Головко, костюмограф – Сергей Йорданов. Въздействащата музика е дело на един от най-добрите български театрални композитори – Калин Николов.
