"Аз, капитан" - една одисея в Африка

Матео Гароне снима затрогваща мигрантска история като приключенски, а не като политически филм

01 Май 2024АНИТА ДИМИТРОВА

Бета филм

През премиерния си уикенд "Аз, капитан" остана поразително пренебрегнат от българската публика. Броят на зрителите му в арткината на София е двуцифрено число. Не беше кой знае колко голям интересът към него и миналата есен на "Киномания", където бе българската му премиера след световна във Венеция ("Сребърен лъв" за режисура и наградата "Марчело Мастрояни" за изгряващ актьор). Разбира се, роля за това има и слабата реклама от страна на разпространителя "Бета филм". Но най-вече - пълната липса на интерес на зрителите към италиански филм за одисеята на двама чернокожи мигранти, пътуващи през опасности, ужас и скръб към бреговете на Европа. Жалко, много жалко, защото "Аз, капитан" на Матео Гароне е прекрасно заснет и изигран, затрогващ със своята смесица от документализъм и сантименталност и, въпреки мъчната си тема и някои натуралистични сцени, с хепиенд и добро настроение в края на надписите. По-скоро приключенски, отколкото политически ангажиран филм, той със сигурност заслужава по-добра съдба.

Матео Гароне ("Гомор", "Пинокио") е една от важните фигури в съвременното италианско кино, макар да не е толкова добре познат у нас. Филмът му всъщност не е за бежанската криза - други са правили това преди него, с повече политика и злободневност в сюжетите. За Гароне тя е само платното, върху което работи, а "Аз, капитан" е всъщност за инициацията на един тийнейджър, търсещ живот като възрастен другаде.

Дебютантът Сейду Сар, ТикТок инфлуенсър от Сенегал, който дава своя принос и към афропоп саундтрака на филма, е възхитителен. За максимална автентичност героят дори носи неговото име. Сейду е начинаещ певец и мечтае за кариера в обетованата земя Европа. Но той е на 16 и морето му е до колене: за него няма значение, че ще трябва да премине пустинята, да попадне в затвора, да полага робски труд, да излага живота си на риск и да прекоси Средиземно море, преди да извика възторжено своята еврика - "Аз капитан!". Младежкият оптимизъм и екранното присъствие на Сар не избледняват нито за миг по време на дългото пътуване и тежките изпитания. Той не е сведен до мъченик или символ на мигрантите, търсещи по-добър живот с цената на всичко: Сейду е едно наивно, упорито момче, придружавано от своя братовчед Муса (Мустафа Фал, също добро актьорско попадение). Подкрепата и сърдечното приятелство между двамата е моторът, който движи филмовото действие напред.

И всички останали пред камерата са натуршчици - Гароне не желае разпознаваеми лица, които да разсейват зрителя от действието. За да постигне максимална достоверност на изпълненията, той запознавал героите си със сценария едва в началото на всеки снимачен ден. Историята е разказана човешки и просто, на моменти с документална рязкост, в други - с мимолетни проблясъци на магически реализъм, които стоят като красиви кръпки. Цялото пътуване е заснето по зашеметяващ начин от оператора Паоло Карнера, с панорамна камера и вълшебна цветова палитра: една Африка прекрасна, но и опасна. В класическа структура и естетика, в "Аз, капитан" Гароне режисира точно толкова уверено, колкото персонажът му върви към своята мечта. Първите сцени, където действието се развива в Дакар, в дома и сред близките на двамата герои, показват колко честно италианецът е подходил към своята авторска задача. Да си припомним например манипулативните избори на българската му колежка Зорница София в нейния африкански "поход" "Майка". Макар да е външен за този екзотичен свят, в подхода на Матео Гароне не се долавя обичайното високомерие или съжаление на белия човек.

"Аз, капитан" е от онези филми, в които няма смисъл да криеш развоите на сюжета: двеминутният рекламен трейлър дава точна и пълна представа за това, което ще видите в два часа. Това в никакъв случай не намалява въздействието му. Ако го гледате, няма да съжалявате, а и вероятно ще се радвате на комфорта на практически "частна" прожекция. Това обаче ще можете да направите съвсем за кратко, тъй като през следващата седмица той има програмирани само шест прожекции в столичните кина "Г-8", "Одеон", Евросинема и "Влайкова", три в "Лъки Дом на киното" - Пловдив и две във ФКЦ - Варна. След това вероятно ще изчезне от екрана така внезапно, все едно е погълнат от пясъците на Сахара.