Едно от топ заглавията в тазгодишната селекция на кино-литературния фестивал "Синелибри" (до 8 ноември може да се гледа от дома в платформата на Neterra.tv, както и в кината "Одеон" и "Влайкова") е екранизация по един от най-обичаните детски романи в света. Създаден през 1883 г., "Пинокио" на Карло Колоди продължава да оживява в различни интерпретации - най-известна, разбира се, остава озахарената анимация на Уолт Дисни от 1940 г., но според мнозина най-добрата е италианска - петсерийният телевизионен филм на Луиджи Коменчини (1972), изигран от Нино Манфреди, Джина Лолобриджида, Виторио де Сика...

Битката за наследството на дървеното човече продължава от двете страни на океана: Гийермо дел Торо подготвя стоп моушън анимация, чиято премиера предстои догодина по "Нетфликс", а Робърт Земекис се стяга за игрален римейк за "Дисни" с участието на Том Ханкс. На Ботуша Роберто Бенини по-скоро се провали със своя прочит от 2002 г., където сам изигра Пинокио; но сега той отново е замесен във филм по Колоди.

Зад разкошната макабрена, но и хуманистична версия на познатата детска приказка стои Матео Гароне - познат с безмилостния си реализъм в "Гомора" и "Кучкар" и със садистично-живописната интерпретация на неаполитански фолклор "Приказка за приказките" (нещо като да екранизират оригиналите на братя Грим без никаква диснификация). Който е гледал последния, няма да бъде изненадан от зловещите обертонове в добре известната история. Режисьорът създава алегория на феодална Тоскана, където бедността и гладът са осезаеми, съдията изпраща в затвора невинни, а в училище непослушанието се наказва с бой с пръчка и коленичене върху боб - все неща, които е по-вероятно да са (били) истински, отколкото измислени. Насилие, изгаряне, обесване, удавяне - Гароне не пести нищо на палавия си герой, нито на зрителя.

Но понеже това все пак е приказка, пред парчето дърво, на което старият Джепето вдъхва живот, се отварят безброй възможност за бягство от лапите на горчивата реалност - чрез пътуваща циркова трупа, феи и омагьосана каруца, която отвежда мързеливите момчета. Пътешествието на Пинокио към порастването го среща с всички онези създания, които Колоди отпечатва в колективното съзнание преди близо 150 години - Феята със сините коси, Лисицата и Котарака, Кита, Говорещия щурец... Но и с други, родени във фантазията на Гароне: например зайците гробари, говорещата риба тон или Охлювката иконом, наподобяваща визуално Джаба Хатянина.

От този "Пинокио" е възможно по-малките зрители да ги побият тръпки - "хорър за цялото семейство" го нарича самият режисьор. Българската категоризация го определя като подходящ за зрители над 12 г. Възрастните ще открият в него и мотиви, които децата няма да забележат -  превръщането на Пинокио в истинско момче става в ясла, сред овцете (намек за Исус от Назарет); а безстрашното хвърляне в морето, прекосяването му с цената на тежки изпитания, събирането на разделени родители и деца напомня за драмата на мигрантите. 

Но къде е Бенини, тази кълбовидна мълния от енергия и настроение, която познаваме от "Животът е прекрасен"? Той е в ролята на Джепето - бащата, който не спира да обича сина си въпреки разочарованията, които му е причинил. Бенини е комай единственият, който преминава през историята в "естествен" вид - екранизацията на Гароне блести с великолепна сценография, грим, прически и костюми, като разчита по-малко на компютри и повече на човешката ръка за създаване на многобройните визуални ефекти. Гримьорите са постигнали забележителен резултат върху лицето на 10-годишния Федерико Иелапи (Пинокио). Актьорските задачи се придържат към стила на италианската комедия дел арте и това придава неизбежна театралност на изпълненията, което накара някои критици да го нарекат "дърварски". Но с 15 номинации и няколко награди "Давид на Донатело", огромен локален хит в родната си Италия (там той бе разпространен няколко месеца преди коронавируса), този "Пинокио" успешно превзема сърцата и умовете. 

YouTube

YouTube