Папа Франциск почина днес на 88 години в своята резиденция във Ватикана, съобщи официално пресслужбата на Ватикана.

"В 7:35 тази сутрин епископът на Рим Франциск се завърна в дома на Отца. Целият му живот беше посветен на служба на Господ и на неговата Църква", каза в съобщение кардинал Кевин Ферел.

Папа Франциск е починал от инсулт, причинил кома и спиране на сърдечната дейност, уточни по-късно в изявление пресслужбата на Ватикана.  Диагнозата е поставена от директора на Службата по здравеопазване и хигиена на Ватикана професор Андреа Арканджели.

Повече от месец, от 14 февруари до 23 март, Франциск бе в болница заради двойна бронхопневмония. Вчера обаче той лично благослови вярващите на площад "Свети Петър" в Рим, макар че не води тържествената света литургия. 

Франциск за кратко се срещна и с американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, който е в Рим със своето семейство. Преди месеци папата разкритикува миграционната политика на американския президент Доналд Тръмп.

Франциск бе избран за папа през 2013 г., след като предшественикът му Бенедикт XVI доброволно се оттегли от престола. Така той стана първият папа от Латинска Америка.

Реформаторът на Ватикана

От първия си поздрав като папа – забележително нормално „Buonasera“ („Добър вечер“) – до прегръдката му с бежанците и унизените, Франциск даде сигнал за много различен тон за папството, подчертавайки смирението пред надменността на католическата църква, обхваната от скандали и обвинения в безразличие.

Франциск беше избран с мандат да реформира бюрокрацията и финансите на Ватикана, но отиде по-далеч в разтърсването на църквата, без да променя основната й доктрина. „Кой съм аз, за ​​да съдя?“, отговори той на въпрос за предполагаем гей свещеник.

Коментарът изпрати послание, че LGBTQ+ общността и онези, които се чувстваха изолирани от църквата, която наблягаше на сексуалното благоприличие пред безусловната любов, са добре дошли. „Да бъдеш хомосексуалист не е престъпление“, каза той пред Асошиейтед прес през 2023 г., настоявайки за отмяна на гражданските закони, които криминализират различната сексуална ориентация.

Франциск промени позицията на църквата относно смъртното наказание, като го нарече недопустимо при всякакви обстоятелства. Той също така обяви, че притежаването на ядрени оръжия, а не само тяхното използване, е неморално.

За пръв път той одобри споразумение с Китай относно номинациите за епископи, срещна се с руския патриарх и начерта нови отношения с мюсюлманския свят, като посети Арабския полуостров и Ирак.

Франциск потвърди изцяло мъжкото, безбрачно свещеничество и подкрепи съпротивата на църквата срещу аборта, приравнявайки го с „наемане на убиец, за да разреши проблем“.

Но той също така даде на жените важна роля при вземане на решения и им позволи да служат като лектори и помощници в енориите. Той разреши на жените да гласуват заедно с епископите на периодични събрания на Ватикана, след дългогодишни оплаквания, че жените вършат голяма част от работата на църквата, но не им е позволено да имат власт.

Сестра Натали Бекварт, която Франциск назначи на една от най-високите длъжности във Ватикана, каза, че неговото наследство е визия за църква, в която мъже и жени съществуват в отношения на реципрочност и уважение.

„Става дума за изместване на модел на господство – от човешко същество към творението, от мъже към жени – към модел на сътрудничество“, каза тя.

Въпреки че Франциск не позволяваше жените да бъдат ръкополагани, реформата в гласуването беше част от революционна промяна в подчертаването на това, което трябва да бъде църквата: убежище за всички – „todos, todos, todos“ („всички, всички, всички“) – не за малцина привилегировани. Мигрантите, бедните, затворниците и изгнаниците бяха поканени на масата му много по-често от президентите или влиятелните бизнесмени.

След посещение в Мексико през 2016 г. Франциск каза за тогавашния кандидат за президент на САЩ Доналд Тръмп, че всеки, който строи стена, за да не допуска мигранти, „не е християнин“.

Консерваторите в католическата църква, които се страхуваха, че Франциск разводнява католическото учение и застрашава самата християнска идентичност на Запада, го нарекоха еретик. Няколко кардинали открито го предизвикаха, но Франциск не влезе в конфликта, а отговори с мълчание.

Франциск позволи на свещениците да опрощават жени, които са направили аборт, и постанови, че свещениците могат да благославят еднополовите двойки. Той откри дебат по въпроси като хомосексуалността и развода, като даде свобода на пасторите да преценят как да ръководят своите енории, вместо да им налага строги правила, които да прилагат.

Франциск живееше в хотел във Ватикана вместо в Апостолическия дворец, носеше старите си ортопедични обувки, а не червените мокасини на папството, и се возеше в компактни коли.

„Виждам ясно, че нещото, от което църквата се нуждае най-много днес, е способността да лекува рани и да стопля сърцата на вярващите. Виждам църквата като полева болница след битка“, каза той пред йезуитско списание през 2013 г.

Освен че бе първият латиноамерикански папа и първият папа йезуит, Франциск беше и първият, който се кръсти на Свети Франциск от Асизи , монах от 13-ти век, известен с личната си простота, послание за мир и грижа за природата и отхвърлените от обществото.

Франциск потърси безработните, болните, хората с увреждания и бездомните. Той официално се извини на коренното население за престъпленията на църквата от колониалните времена насам.

Първото му пътуване като папа беше до остров Лампедуза, тогава епицентърът на миграционната криза в Европа. Той последователно избираше да посещава бедни страни, където християните често бяха преследвани малцинства, вместо центровете на глобалния католицизъм.

Франциск обаче не бе безгрешен. Повече от година той не се срещаше с оцелели от сексуално насилие от страна на свещеници, а групите на жертвите първоначално се запитаха дали той наистина разбира обхвата на проблема.

Франциск наистина създаде комисия за сексуално насилие, за да съветва църквата относно най-добрите практики, но тя загуби влиянието си след няколко години и нейната препоръка за трибунал, който да съди епископи, които прикриваха свещеници хищници, не стигна до никъде.

И тогава дойде най-голямата криза на неговото папство, когато той дискредитира чилийските жертви на насилие през 2018 г. и застана зад противоречив епископ, свързан с техния насилник. Осъзнавайки грешката си, Франциск покани жертвите във Ватикана, призна личната си вина и призова ръководството на чилийската църква да подаде масова оставка.

С приключването на тази криза избухна нова около бившия кардинал Теодор Маккарик, пенсионирания архиепископ на Вашингтон и съветник на трима папи, който бе обвинен, че е малтретирал тийнейджър през 70-те години. Франсис беше обвинен от някогашния американски посланик на Ватикана, че е реабилитирал Маккарик в началото на своето папство. Франциск освободи Маккарик, след като разследване във Ватикана установи, че той е малтретирал сексуално както възрастни, така и непълнолетни. Той промени църковния закон, за да премахне папската тайна около случаите на злоупотреба и въведе процедури за разследване на епископи, които малтретират или прикриват свещеници педофили.

„Той искрено искаше да направи нещо и да го предаде“, каза Хуан Карлос Крус, чилиец, жертва на сексуално насилие, който по-късно разви близко приятелство с папата.

Футбол, опера и молитва

Роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес, Хорхе Марио Берголио е най-голямото от пет деца на италиански имигранти. Той разказва, че уикендите в детството му са преминавали в слушане на опера по радиото, ходене на литургия и мачове на любимия на семейството футболен клуб "Сан Лоренцо". Като папа, любовта му към футбола му донесе огромна колекция от фланелки, подарени от посетители.

Франциск разказва, че баба му го е научила да се моли, а религиозното си призвание е получил на 17 години, докато отива на изповед. „Не знам какво беше, но това промени живота ми... Осъзнах, че те чакат мен", пише той в автобиографията си.

Той постъпва в епархийската семинария, но преминава в йезуитския орден през 1958 г., привлечен от неговите мисионерски традиции и войнственост.

На 13 декември 1969 г. е ръкоположен за свещеник и веднага започва да преподава. През 1973 г. той е назначен за глава на йезуитите в Аржентина, назначение, което по-късно признава за „лудост“, тъй като е само на 36. „Моят авторитарен и бърз начин на вземане на решения ме накара да имам сериозни проблеми и да бъда обвинен, че съм ултраконсервативен“, призна той в интервюто си за Civilta Cattolica.

Шестгодишният му мандат съвпадна с диктатурата в Аржентина през 1976-83 г., когато военните започнаха кампания срещу левите партизани и други противници на режима. Берголио не се изправя публично срещу хунтата и беше обвинен, че ефективно е позволил двама свещеници от бедните квартали да бъдат отвлечени и измъчвани. В продължение на десетилетия той отказваше да се противопостави на тази версия на събитията. Едва в авторизирана биография от 2010 г. той най-накрая разказва за задкулисните маневри, които е предприел, за да ги спаси, убеждавайки семейния свещеник на страховития диктатор Хорхе Видела да се престори на болен, за да може той да отслужи литургия вместо него. Веднъж в дома на лидера на хунтата Берголио насаме моли за милост. И двамата свещеници в крайна сметка бяха освободени и са сред малцината оцелели в затвора.

Когато стана папа, много хора – свещеници, семинаристи и политически дисиденти – започнаха да разказват, че Берголио всъщност ги е спасил по време на „мръсната война“, настанявайки ги инкогнито в семинарията или като им помага да избягат от страната.

Берголио заминава за Германия през 1986 г., за да допише дисертацията си. След което изпада в забвение, изместен от по-прогресивните йезуитски лидери, докато през 1992 г. папа Йоан Павел II го назначава за помощник епископ в Буенос Айрес. Той става архиепископ шест години по-късно, а през 2001 г. е ръкоположен за кардинал.

Берголио беше близо до това да стане папа през 2005 г., когато бе избран Бенедикт, като бе втори по спечелени гласове в няколко кръга на гласуване, преди да се откаже.

Процедура

Когато умре папа, започва древен и строго регламентиран процес, който се нарича Sede Vacante.

Първо се потвърждава официално смъртта. Това се прави от кардинал-камерленго на Светата Римска църква, който временно отговаря за Ватикана. Той трябва лично да се убеди в смъртта, след което запечатва папските апартаменти и уведомява всички кардинали.

След смъртта на папата всички шефове на ватикански ведомства незабавно губят властта си, с изключение на камерленго и няколко технически служби. Папският печат и Пръстенът на рибаря се унищожават, за да не се допусне фалшификация на документи. Всички документи се подписват от името на апостолския престол, но не от името на конкретен папа.

Тялото на папата се излага в катедралата "Свети Петър" за поклонение. След 4-6 дни се провежда официална меса и погребение. По традиция папите се погребват във Ватикана, под катедралата.

15-20 дни след смъртта се свиква Конклав - закрито събрание на всички кардинали, по-млади от 80 години. Те се събират в Сикстинската капела, за да изберат нов папа. По време на Конклава кардиналите живеят в пълна изолация, като всеки ден имат по две гласувания сутрин и две гласувания вечер. За да бъде избран нов папа, са нужни 2/3 от гласовете. Ако не бъде избран нов папа, от комина се появява черен дим. Ако е избран нов папа, димът е бял и бият камбаните.

След като кардиналите изберат нов папа, той дава своето съгласие, облича бели одежди, които са символ на невинност и милосърдие, и излиза на балкона на катедралата "Свети Петър". Тогава се появява знаменитата фраза: "Habemus Papam!", "Имаме папа!".