До 1.179 млрд. лв. набъбнаха компенсациите на бизнеса за високите цени на електроенергията в периода от 1 юли 2024 г. до 31 март 2025 г. Сумата е със 190 млн. лв. повече от предвиденото заради повишеното потребление на електроенергия през зимните месеци, съчетано с по-високите цени спрямо прогнозните през януари.
На последното си заседание Министерски съвет одобри помощта, като посочи, че тя трябва да бъде напълно изплатена до юни тази година. Финансовото подпомагане се осигурява от фонд "Сигурност на електроенергийната система" с целеви вноски на производителите и търговците на ток в страната в зависимост от техните приходи.
Небитовите потребители на ток получават компенсации от 2021 г. насам и до момента са получили над 6 млрд. лв. Подпомагането започна заради шоковото покачване на цените на енергийната борса в сегмента "ден напред" преди четири години. Българските фирми пазаруват електроенергията си основно на този сегмент, който е трудно прогнозируем и не дава възможност за планиране на разходите.
Оттогава насам поведението на фирмите не се е променило, но пък помощите за ток стават все по-щедри. Така например през 2021 г. компенсациите се задействаха при цени над 250 лв. за мегаватчас, като се покриваше само 80% от ценовата разлика. Година по-късно, след като борсата се успокои, работодателските организации натиснаха управляващите да свалят ценовия таван на 200 лв. за мегаватчас, като всичко над него се поема от енергийния фонд. През 2024 г. летвата падна на 180 лв. за мегаватчас. При това финансовото подпомагане е за всички фирми в страната, независимо дали правят добри печалби или са на загуба.
Бюджетът за 2025 г., който влезе в сила от 1 април, предвижда и тази година небитовите потребители на електроенергия да получават компенсации от Фонд "Сигурност на електроенергийната система". През февруари се заговори за приемане на нов компенсаторен механизъм за тока, който да прекрати несправедливото подпомагане на калпак. Предложението дойде от работодателските организации, а министърът на енергетиката Жечо Станков обяви, че започва работа по изработването на новия механизъм.
Предвижда се да има максимален и минимален ценови прагове. Например, ако средната цена на борсата за съответния месец е 120 лв., а определеният минимален праг е 140 лв., тогава фирмите ще върне разликата от 20 лв. в енергийния фонд. Ако средномесечната цена на борсата се вдигне над максималният праг от 180 лв., тогава бизнесът ще получава компенсации от фонда.
От февруари темата за нов компенсаторен механизъм не е повдигана отново, въпреки че се очакваше той да бъде приет през април. Няма информация да са правени разчети и да са договаряни минимални и максимални ценови нива. Енергийният министър Жечо Станков обяви преди време, че компенсациите трябва да се дават само за стратегическите сектори на икономиката, но при извънредни ценови пикове те да бъдат достъпни за всички. В дългосрочен план министър Станков очерта и допълнителни мерки за успокояване и балансиране на цените на електроенергията като завършване на ремонта на ПАВЕЦ Чаира и изграждане на нови ПАВЕЦ на язовирите Батак и Доспат.
