Медия без
политическа реклама

ЕК отказва компромиси за приемането на България в еврозоната

Икономистите от БАН прогнозират отлагане на смяната на лева с евро за след 2025 г.

20 Май 2024
 Еврокомисарят по финансовите въпроси Паоло Джентилони очаква догодина "по някое време" България да стане 21-вият член на еврозоната.
Еврокомисарят по финансовите въпроси Паоло Джентилони очаква догодина "по някое време" България да стане 21-вият член на еврозоната.

Европа очаква от България да изпълни всички критерии за приемане на еврото и не е склонна на компромис. Това обяви еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони в интервю пред NOVA NEWS.
От думите на Джентилони стана ясно, че докато страната ни покрие критерия за инфлация, не може да разчита на покана за влизане в еврозоната. 

"България със сигурност ще изпълни три от критериите. Четвъртият, който е свързан с инфлацията, все още не е постигнат. Но ние сме оптимисти, че до края на годината България ще може да постигне и този критерий", каза еврокомисарят по финансовите въпроси. И допълни: "Цялото семейство на еврозоната е много щастливо от възможността през следващата година, по някое време, да се присъедини 21-ви член, а именно България".

От началото на тази година НСИ отчита сериозно забавяне на темпа на нарастване на цените на потребителските стоки у нас като през април бе регистрирана годишна инфлация от едва 2.4%. Въпреки това прогнозите за средногодишното ниво на инфлацията за 2024 г. са, че ще надхвърлят критерия за влизане в еврозоната - не повече от 1,5 процентни пункта над инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. Затова очакванията са за отрицателен доклад на Европейската централна банка и Европейската комисия през юни за готовността на страната ни да замени лева с еврото от 1 януари 2025 г. Надеждите на привържениците на еврото са да влезем в еврозоната от средата на 2025 г.

Джентилони отрече досега Еврокомисията или ЕЦБ да са отстъпили от условията за членство в еврозоната, включително и за Хърватия, която бе приета преди една година с доста висока инфлация от над 10%.
"Критериите, които използваме, са обективни. Те не са пригодени, направени за България, за Хърватия или за друга държава. Te са публикувани. Ако има любопитство, лесно е да се запознаете с тях. И както българските власти знаят много добре, в нашето сътрудничество, все още не сме стигнали до конвергентните критерии за инфлацията. Но бихме могли да ги достигнем скоро. И няма различно третиране между страните кандидат-членки на единната валута", увери Паоло Джентилони.

Все повече анализатори посочват, че по-реалистично е страната ни да влезе в еврозоната след 2025 г. Това прогнозират и от Института за икономически изследвания към БАН в редовния си годишен доклад "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания".

Според икономистите от БАН инфлацията в България ще се забавя тази и следващите две години, но ще остане по-висока спрямо предходното десетилетие, както и спрямо средните стойности в Евросъюза. Причини за това са както неблагоприятни външни фактори, така и провежданата от правителствата политика за увеличение на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните възможности на бюджета. В такива условия членството на страната ни в еврозоната би се отложило и след 2025 г.

Прогнозите на икономистите от БАН за развитието на българската икономика в периода 2024-2026 г. никак не са оптимистични. Икономическият растеж в страната ще продължи да зависи изцяло от вътрешното потребление, което се движи от нарастването на работните заплати, умерено повишение на заетостта и активното кредитиране.

Ръстът на БВП за тази година според Института за икономически изследвания към БАН се очаква да е малко над 2% - доста под потенциала си и  средните нива преди ковид-пандемията. За 2025-2026 г. прогнозите са за ръст на БВП в рамките на 3-3.5%.

Припомняме, че последното редовно правителство изготви бюджета на страната за тази година с доста по-оптимистичната прогноза за ръст на БВП от 3.2%.

В същото време външното търсене от страна на търговските ни партньори ще остане относително ниско, а платежният баланс ше се влошава през целия период 2024-2026 г. Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояване на средствата от ЕС.

Очакванията са до края на 2024 г. да се премине към оххлаждане на кредитирането както на фирмите, така и на домакинствата, на фона на нарастващите рискове на икономическата среда, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти върху кредитите, посочва се в доклада.

Ключови думи:

членство в еврозоната