Учени от Кеймбридж откриха следи от молекули, свързани с живот, на екзопланета на 124 светлинни години от Земята. Това може да бъде първото убедително доказателство за съществуването на живот извън Слънчевата система.
Астрономи от Кеймбридж направиха откритие, което може да промени нашето разбиране за Вселената. Използвайки новите данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), изследователски екип, ръководен от професор Никку Мадхусудхан, откри в атмосферата на далечната екзопланета K2-18b химични съединения, които на Земята се произвеждат единствено от живи организми. За това съобщават BBC, The New York Times и авторитетни научни издания.
K2-18b е екзопланета, разположена в съзвездието Лъв, на 124 светлинни години от Земята. Тя е 2,5 пъти по-голяма от нашата планета и обикаля около студена червена звезда. Уникалните ѝ атмосферни характеристики привлякоха вниманието на учени, изследващи потенциално обитаеми светове. Новите наблюдения на JWST позволяват анализ на състава на атмосферата ѝ и разкриват молекули, които биха могли да бъдат признак за биологична активност.
Основната сензация в изследването е откриването в атмосферата на K2-18b на молекули диметилсулфид (DMS) и диметилдисулфид (DMDS). На Земята тези газове се произвеждат изключително от морски микроорганизми – бактерии и фитопланктон. Нито един известен небиологичен процес при земни условия не е в състояние да синтезира тези вещества в значителни концентрации.
Професор Мадхусудхан подчертава: „Оцененото количество на тези молекули в атмосферата на планетата е хиляди пъти по-високо от това на Земята. Ако произходът им наистина е биологичен, тогава тази планета буквално гъмжи от живот.“
Въпреки впечатляващите данни, учените подчертават, че все още е рано да се говори за пълноценно научно откритие. Сигналът към момента има достоверност от „три сигма“, което съответства на 99,7% вероятност да е реален. В научните среди обаче за официално признание на откритие се изисква ниво от „пет сигма“ – 99,99994%.
Въпреки това напредъкът е значителен. Преди година вероятността бе едва 68% (една сигма). Преминаването към три сигма стана възможно благодарение на високата чувствителност на телескопа JWST, който анализира състава на атмосферата на екзопланетата чрез пречупване на светлината от звездата, около която тя обикаля.
K2-18b се класифицира като „хайсианска“ планета – нов тип небесно тяло, който съчетава характеристики на газови гиганти и водни светове. Учени предполагат, че под гъстата ѝ атмосфера може да се намира огромен океан от течна вода – ключов елемент за съществуването на живот, какъвто познаваме.
Не всички изследователи обаче са убедени, че планетата може да поддържа биосфера. Някои хипотези предполагат наличие на океан от разтопени скали, способен да абсорбира амоняк и да имитира неговото отсъствие, както би се случило при наличието на вода. Други учени, като д-р Николас Воган от Изследователския център на НАСА „Еймс“, предполагат, че K2-18b може да е миниатюрен газов гигант без твърда повърхност, което значително намалява вероятността за живот.
Професор Катрин Хеймънс, Кралски астроном на Шотландия, предупреждава: „Дори ако достигнем пет сигма, няма да можем категорично да кажем, че това е живот. Все още не сме изключили възможността тези молекули да имат абиотичен произход. Във Вселената се случват много процеси, които не разбираме напълно.“
Затова екипът от Кеймбридж вече си сътрудничи с други научни групи, за да се опита да възпроизведе DMS и DMDS в лабораторни условия без участието на живи организми. Ако се докаже, че тези молекули могат да възникват и по небиологичен път, това би усложнило тяхното тълкуване като доказателство за живот.
Изследването, публикувано в The Astrophysical Journal Letters, предизвика бурна дискусия в световната научна общност. Мадхусудхан и колегите му се надяват да получат нови данни в рамките на следващите една-две години, които ще помогнат да се потвърди или опровергае хипотезата за наличие на живот.
В интервю за BBC професорът заяви: „Ако се потвърди, че има живот на K2-18b, това ще означава, че животът не е уникален за Земята. Това ще бъде най-значимото научно откритие в историята на човечеството.“
Още от древността хората са се питали: „Сами ли сме във Вселената?“ Откритията от последните години и особено данните от JWST превръщат този въпрос в предмет на сериозно научно изследване, а не само на философски размишления.
Професор Крис Линтот, водещ на предаването The Sky at Night, обобщава: „Това не е моментът на окончателното откритие на живот, но може би е повратната точка, след която ще започнем да възприемаме Космоса като място, където животът е норма, а не изключение.“
Днес науката, въоръжена с най-съвременни инструменти и задълбочен анализ, е по-близо от всякога до отговора на един от най-фундаменталните въпроси: „Съществуват ли други форми на живот във Вселената?“ Планетата K2-18b се превръща в символ на това търсене. Бъдещето ще покаже дали тя ще се окаже първият „втори дом“ на живи същества във Вселената – дори и микроскопични. Но едно е сигурно: човечеството е на прага на научен пробив, способен да промени завинаги нашето място в Космоса.
