"Аргайл: супершпионин": суперзабавление

Новата шпионска комедия на Матю Вон се гледа с усмивка от началото до края

02 Февр. 2024АНИТА ДИМИТРОВА

форум филм
Хенри Кавил, Дуа Липа и Джон Сина се наслаждават на единствената си сцена заедно.

Неясното бъдеще, пред което е изправен обичаният агент 007 след пенсионирането на Даниел Крейг, помага шпионажът в киното все повече да се превръща в хумористичен жанр. Един от хората, които го пародират и подриват най-добре, е Матю Вон - макар последният му, трети "Кингсмен" да удари дъното на безвкусицата.

Вон започна кариерата си като продуцент на Гай Ричи в "Две димящи дула" и "Гепи", а после даде първата главна роля на Крейг в своя режисьорски дебют "Лейър кейк", преди актьорът да се обезсмърти като Джеймс Бонд. Не ми се струва изненадващо, че днес той получава повече зрители и по-големи бюджети от ортака си: новият му филм "Аргайл" е една от трите мегапродукции, в които Apple инвестираха по двеста милиона долара (заедно с "Убийците на цветната луна" на Скорсезе и "Наполеон" на Ридли Скот), за да рекламират стрийминг услугата си чрез големия екран. Също като другите две той страда от прекомерна продължителност, но - единствен в триото - захвърля всяка сериозност и връзка с действителността, за да понесе зрителя на крилете на вихрено, фриволно, лековато, постмодерно развлечение. "Аргайл" - думата обозначава ромбоидна шарка, използвана най-често за чорапи и пуловери - се гледа от началото до края с широка, глуповата усмивка.

В съзвучие със съвременните тенденции за филмово равноправие, комедията пренаписва правилата на мачисткия жанр и поставя в центъра на действието жена: Брайс Далас Хауърд като интровертната писателка на шпионски романи Ели Конуей. Самата Конуей съществува - паралелно с премиерата на филма у нас излиза (от изд. "Колибри") нейният роман "Аргайл", но съдържанието му няма много общо с показаното на екрана, зад което стои оригинален сценарий на Джейсън Фукс. В социалните медии се разпространява и слухът, че зад псевдонима Ели Конуей се крие... попзвездата Тейлър Суифт, но предлагам да приемем това просто като рекламен ход на продукцията.

С подчертана бутафорност Матю Вон ни вкарва в една метаигра още от първите кадри, в които разжалваният Супермен Хенри Кавил - по-квадратен и безизразен от тухла-четворка - се появява като таен агент Аргайл. На идиличен гръцки остров той се сблъсква със злодейката на Дуа Липа (и тази роля на албанската попдива не е по-голяма от предишната в "Барби"), а в преследването с голф количка по стръмния цикладски бряг му помагат Джон Сина и носителката на "Оскар" Ариана Дебоуз. Сцената е чисто забавление и задава тон за филм, който можеше да е още по-добър, но...

... Сцената всъщност е само във фантазията на феновете, които слушат откъс от романа на Ели Конуей на литературно четене. Как така пишете бестселъри за шпионажа, без да сте практикуваща шпионка като Иън Флеминг и Джон льо Каре, пита я един от почитателите. Това е и ключът към случващото се нататък: писателката, изпаднала в творческа криза, ще се окаже по неволя завихрена в истински свят на опасности, тайни служби и гонитби по земното кълбо. В това приключение й партнира носителят на "Оскар" Сам Рокуел, а Брайън Кранстън очаквайте в ролята на злодей.

За разлика от предишни филми на Вон, този набляга на романтичната нишка, вдъхновен от "Легенда за камъка" (1984); но инфантилната изобретателност на режисьора изключва прекомерното захаросване. Тъй като е предназначен за публика от всички възрастови групи, "Аргайл" не е така наситен със стилизирано насилие, както предшествениците си. Хореографията на всяка батална сцена (дело на покойния Брад Алън) обаче е колкото налудничава, толкова и въодушевяваща - от "любовния танц" с розови димки във форма на сърце, по време на който Хауърд и Рокуел избиват стотина, до фигурното пързаляне с ножове върху бетонен под, покрит със суров петрол, в което "кънките" се превръщат в смъртоносно оръжие.

Не очаквайте никакъв реализъм, а за сметка на това - злоупотреба с каданса, но пък е дяволски забавно. Освен това участват и Самюел Л. Джаксън - като Алфи, и руската синя котка на режисьора, сложена в раница с илюминатор - също като Алфи. Специалните ефекти са съзнателно с качеството на правени в час по трудово, а музиката е бомбастична - от Бари Уайт до чисто новата последна песен на "Бийтълс" Now and Then.

"Аргайл" получи катастрофални рецензии отвъд океана, очевидно от хора без грам чувство за хумор, а Матю Вон обещава да го превърне във франчайз, който в един момент ще се слее с... героите и света на "Кингсмен". Това е чудесна възможност да го развали; но засега ни предлага само жизнерадостно, лекомислено, абсурдно, полуфабрикатно забавление. Пригответе по-големи пуканки.